Знаем, че всяка монета има две страни... Да, знаем го. След като го знаем, сега се чудите защо го казвам? Ще започна от далечното минало...

„Спомням си, когато бях дете“ – една касетка с песни на Велчо Велев. Тааа, втората песен там беше Шушана. Днес, като един истински Христос, Наско Ментата възкреси тази песен и не само я събуди за нов живот, но я превърна в турбо хит.

Вероятно тази вечер в някоя чалготека един (или повече) седемнадесетгодишен гъзар ще разкопчае всички копчета на ризата си, ще разпери ръце като за прегръдка и ще погледне към черния таван. Със силен вой, наподобяващ нещо средно между писък на Пришълеца и боен вик на Чубака, ще надвика уредбата: „Ой, Шушо Шушанна!“ Тогава фалшивото Джони е най-сладко!

На първо слушане дори тънък чалга специалист като мен не би хванал закодираното послание в тази песен, но след няколко повторения започваш да осъзнаваш, че има нещо скрито из редовете. Всичко започва с плах опит на текстописеца да стигне четката на Ботев, с която рисува пейзажи в Хаджи Димитър, но разбира се, както би казал Борето Касабов – „Мал шанс, греда.“

„Падне ли вечерта, с було от синка, в здрач. Пеят щурците, грее луна, а Шушана е сама.“

И все пак, какво разбрахме от този първи куплет? Лирическият Аз има наблюдение и следи обстановката около дома на това същество със странно име – Шушана.

Припевът дава отговори на този и още няколко въпроса:
„Ой, Шушо, Шушана, моя единствена… Чуй мойта песен, чуй моя глас. Само теб обичам аз.“

Разбираемо е да е единствена – все пак не са много хората, които биха си кръстили детето Шушана. Но нека не забравяме колко деца се казват Версаче само в Столипиново след модна седмица в Париж, или Освалдо – след идването на Освалдо Риос в България.

„Снощи минах покрай вас, лампата ти светеше. Лампичката светеше, Шушана, а теб те нямаше.“

Вариантите са няколко:

• Шушана е куче като това на Павлов и тази лампа е сигнал, който да предизвика някакво действие, но кучето явно е успяло да си отвори и да избяга. Тази теория е слабо вероятна, тъй като припевът по-горе съдържа ясна романтична нотка.
• Мисля, че на обекта Шушана трябва да гледаме като на жена и по-точно – като на жрица на любовта, към която лирическият герой има чувства.

Като доказателство можем пак да се спрем на светлинния сигнал – или както авторът го е нарекъл, „лампичката“. Тя свети. Къде има жени, които сигнализират, че са свободни с лампи? Точно така – тя определено е проститутка.

Ще работим по теория 2. Шушана е проститутка, в която героят е влюбен. Тя сигнализира, че е „свободна“, но реално не присъства в дома си. Странно… и вие ли си мислите същото?

Имаме случай на изчезнала проститутка.

Изчезнала… или мъртва?

Този сценарий се връзва идеално с убийствата в Уайтчапъл и Джак Изкормвача. Какво знаем за тези убийства?

„Въпреки че има много различни теории (над 100) за самоличността на този сериен убиец, никой не знае със сигурност кой е бил Джак Изкормвача. Неговите жертви са проститутки, повечето на средна възраст, гърлото им е прерязано и вътрешностите – извадени, като много често има и мутация на половите органи…“

Става страшно.

Силно вероятно е това убийство да остане също неразгадано, имайки предвид, че човекът, който явно е сигнализирал за предполагаемото престъпление, го е направил ден по-късно.

Отиваме към финалните два куплета, които на пръв поглед са почти еднакви:
„Накрай Морската градина, два божура цъфнали.
Не ми било два божура, най ми било двама влюбени.“

„Накрай Морската градина, там започва любовта.
Две сърца в едно забиват, отвлечени от младостта.“

Тук е много спорно дали могат да се извадят някакви заключения. Разбираме, че финалното действие се е развило в околността на Морската градина. Това ме навежда на мисълта, че убийството не е извършено от Джак Изкормвача, а от негов имитатор – в областта на Уайтчапъл няма Морска градина.

„Два божура цъфнали“… Къде броят на цветята е четен?

Точно така – на гробовете!

Явно трупът на Шушана е бил намерен на мястото, където са се запознали мъртвата и лирическият герой.

Пред нас има няколко нови казуса:

• Възможно ли е извършителят да е познавал жертвата, тъй като той знае подробности от личния ѝ живот?
• Дали е клиент или някой, тайно влюбен в проститутката?
• Може ли нашият герой и извършителят да са едно и също лице?

Знаем, че той е установил липсата на жертвата, но не знаем времето, когато е било извършено убийството. Дали тази липса на Шушана не е довела до нейната смърт?

Дали това е убийство от ревност… или деяние на болен мозък?

Дали текстописецът знае нещо повече и се притеснява да не се разбере, но все пак е оставил сигнал, който Наско Ментата – без да иска – ни предаде?

Дали Ментата идва от любовта на певеца към алкохолното питие… или произлиза от менте – лъжец?

Ако Ментата е лъжец, дали сам си е измислил случая Шушана, за да се направи на интересен?

Толкова много въпроси… които няма да получат отговор.

Как може да сме толкова далече… и същевременно толкова близо до истината?