България е едно малко парче от рая. Достойно ли е обаче да си българин днес? Имаме хилядолетна история, с която се гордеем, култура със световен принос и силна кръв.
  Но истина е, че днес живеем в трудно време. Животът в България е сив и труден. Нямаме нужната подкрепа и закрила от държавата ни. Няма сигурност, няма закони, няма организация, няма справедливост. Ниски пенсии и заплати, просещи хора, война по пътищата, която едва ли някога ще приключи. 
 Има ли достойно бъдеще България? Днес родителите ни работят на две-три места, за да свържат двата края. Възрастните хора се чудят как ще изкарат месеца със 100-те лева, които им дава държавата за годините, които са се блъскали за нея. Умуват как да разделят парите за лекарства, сметки, храна...
  Всеки път, когато излизам, аз виждам просещи хора, едва ли е приятно да гледаш как бедни и възрасти хора молят минувачите със сълзи на очи  за 10-20 стотинки, та да съберат за един хляб. Не е достойно, нито е приятно да гледаш как ровят в контейнерите за смет. Понякога даже се питам: накъде върви тази държава? Накъде е тръгнала Родината ни? Ще се оправи ли? Или може би  след няколко години ще сме като тези пенсионери – без пари, ровещи в контейнерите, без покрив над главата. Да, жестоко е! Но това е неприятната реалност, която ни преследва в България. Не можем да бъдем безучастни и безразлични. Трябва ли чак когато стане някаква злополука, тогава да вземе мерки? Защо винаги, когато включа телевизора, аз слушам как съобщават за смъртен случай на мои връстници, по-големи или по-малки момчета и момичета, пред които животът тепърва предстои. Слушам за нещастия, причинени от лекарска грешка, невнимание, заблуден куршум или катастрофи. Това не е достоен живот, а някакъв ад, в който сме попаднали и от който много трудно можем да се измъкнем.
 ... И така един ден, когато за пореден път се ровех в Интернет, попаднах на следната статия:
 “ Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон и  си спомних какво ми каза, преди да изляза: “Недей да пиеш, ако ще караш.” Затова пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах съвета ти и за разлика от много мои приятели бях трезвена. Направих своя избор – думите ти бяха свещени за мен. Когато купонът свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността, че мога да карам. Тогава, мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано... Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: “Момчето, което се блъсна в тази кола, е пияно.” Мамо, гласовете са толкова далечни...! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: “... момичето няма да издържи...”. Сигурна съм, мамо, че момчето, което ме блъсна, не е искало да ме нарани. Но защо...? Той е пил, а аз трябва да умра. Защо животът е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят, знаейки, че могат да заличат толкова човешки животи? Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодат с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те,  отиди при момчето и му дай съвет, както даде на мен. Може би ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама! Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук, на земята, умираща! Исках да ти кажа толкова неща: “Обичам те, мамо, обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел и да те защитавам, както направи ти. Сбогом, мамо!”
  Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи.
  У нас не се цени човешкият живот! България е пълна с несправедливост и лъжи. Всеки убива, краде, насилва, унижава. Никой не може да си търси правата, ако го направи, разбира се, че несправедливостта ще възтържествува. Убиват пенсионери за два лева и буркан туршия. Отивам да магазина, който се намира на една пресечка от блока, дори не знам дали ще се върна жива и здрава. Това е един океан от несправедливост и жестокост, а дали ще успеем да изплуваме? За мен това е истината за недостойния ни живот. Но на фона на всичко това сме едни топли, гостоприемни и толерантни българи. Ние сме много талантливи. Имаме богата култура, природа и традиции. Напоследък много чужденци купуват имоти в България и казват, че родината ни е невероятно красива, така че трябва да си я опазим! Особено богатата ни история, с която всеки българин се гордее. Нека не забравяме героите  като Христо Ботев, Левски, Каравелов, Раковски и хилядите още родолюбци, дали живота си за България.  Имаме толкова красиви стихове, повести, разкази за оная България и за ония българи, които са били пет века под турско робство – «Обесването на Васил Левски», «Хаджи Димитър», «Епопея на забравените», «Опълченците на Шипка», «Немили-недраги» и още много.
   Трябва да съхраним борбения дух на героите, дали толкова много за Освобождението. Така ние, младото поколение на България , да се преборим с всичката жестокост и несправедливост, да спрем насилието и кражбите, катастрофите. Да се създадат строги закони, управляващите да осигуряват нужната подкрепа, закрила и помощ. И така нашата Родина България ще се превърне в достойна държава с достойни хора, с достойни условия на живот, така ще заживеем спокойно и приятно. Всичко е в нашите ръце...

Гергана Пенчева – VІІІ клас
II място в конкурса, посветен на Деня на Народните Будители

ЧПГ по УТ «К. Фотинов» - гр. Варна