Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата.
Минало и настояще съпътстват зрелостта. Поток от мисли, стар албум, усмихнати устни.
Принизявам се в коридора. Косите ми са сресани. Дрехите-изгладени. Срещата с любимия ми носи тъга. Зная, че видял е забравата и носи ми вестта: Обичам друга, намерих нея..
Сломена се завръщам, стаята е същата. Гледам да заспя с шепа сънотворни. Недопито е кафето. Птиците се любят. Вятърът лети. Тишината ехти.
Изпратих залеза, ала утрото е полет.
Има красота за някого-пророних през сълзи - Сбогом, мое момче! И помни ме!
© Ана Янкова Todos los derechos reservados