Аnna
186 el resultado
Имаше красива, гъста, русолява коса, която с годините на места бе с бели къдрави букли, които я правеха сякаш още по хубава от преди десет години.
Очите, сини, проницателно наблюдавах изгрева.
Как силно желаеше този мъж!
Трепетно сърцето се вълнуваше подобно на морските вълни.
Засмя се тихо, когато ...
Очите, сини, проницателно наблюдавах изгрева.
Как силно желаеше този мъж!
Трепетно сърцето се вълнуваше подобно на морските вълни.
Засмя се тихо, когато ...
159
2
5
Искам тишина .Моля се за тишина. Без мелодии. Без звуци. Просто тишина.
Да бъда сама. Да опозная себе си по-добре. Да се разбера. Да погаля душата. Да стана силна. Да бъда истинска.. И с тишината. Там-тя и аз. Едно безмълвие. Без хаотичност. Пространство. Синева .Небе. Синьо .И ние. Леки облаци. Бел ...
Да бъда сама. Да опозная себе си по-добре. Да се разбера. Да погаля душата. Да стана силна. Да бъда истинска.. И с тишината. Там-тя и аз. Едно безмълвие. Без хаотичност. Пространство. Синева .Небе. Синьо .И ние. Леки облаци. Бел ...
626
4
7
„Имало едно време“… Пристанище и пристан. Корист и любов.Туптящо сърце. Думи, неизречени. Съдба неизживяна. Вяра и омраза. Човечност и омерзение. Гняв и безкрясъчно минало….За да дойде това време-на признанието и истината. Удар и стон. Креватно минало и належащо безхаберие. Денят си отива. Как да го ...
381
2
4
Понякога животът те кара да се чувстваш жив. Макар че поднася изпитания и неприятни изненади. Лили имаше свое любимо животинче, нарече го котето Сара. То бе малък котарак, черно-бял, пухкав, красив. Дадоха и го познати, защото имаха достатъчно домашни любимци.
Тя живееше сама, бе на 25 години и рабо ...
Тя живееше сама, бе на 25 години и рабо ...
319
5
13
Вятърът умееше да носи мелодии. Ако те бяха лични, съкровени, болезнени .Всеки ден бе като зима. Лятото бе идилия, мечта от розов балон. Имаше нещо смущаващо душата, пародийно необичайно във всеки детайл следобед. Имаше свещен ритуал във взимането на раницата, парите, обуването на маратонките, бързи ...
359
4
6
Политам с нежни звуци
в на състраданието душата.
Отмервам силни стъпки
чрез жеравата на забравата.
Тъгата е само моя, изстрадана, жертвена, олекотена. ...
в на състраданието душата.
Отмервам силни стъпки
чрез жеравата на забравата.
Тъгата е само моя, изстрадана, жертвена, олекотена. ...
222
3
6
Кълбото е таралежено тяло,
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...
221
2
4
Път. Пътища сънувам,
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...
268
3
6
Прибирам се от никъде.
А никъде е някога,
в далечни небосводи,
пиша приказка една.
Намерих разкази с милион илюстрации, ...
А никъде е някога,
в далечни небосводи,
пиша приказка една.
Намерих разкази с милион илюстрации, ...
205
3
5
Опропастена тишината отразява нощта.
Препъвам се във всяко камъче .
Пеперудени сънища махат с крила.
Тъмното е въглен от далечна слава.
Гърми самотно сърцето. ...
Препъвам се във всяко камъче .
Пеперудени сънища махат с крила.
Тъмното е въглен от далечна слава.
Гърми самотно сърцето. ...
232
3
5
Пътеката остава следи, но не от листа. От походката ти. Знам, че си там и сърцето ми е пееща вселена. Пепел от сбъднати желания. Рози, цъфтящи през декември. Пълнота и лиричен стих. Блян и нежни длани. Отраженията на облаците е някак пълна.. Аз и ти- прескачаме прегради, носим синевата, тъгата, вяра ...
483
3
7
Промяната не дойде бързо. Защото в душите на хората, всяка крачка напред е съпроводена от компромис. Към себе си, ближния, приятеля, съседите, семейството. Човек обикновено има големи планове за живота си, но после разбира, че границата между реалност и мечта е толкова крехка.
Така беше и с Люси, же ...
Така беше и с Люси, же ...
209
2
2
Баба Милица се понамести на пейката до дувара, сложи бастунчето до нея и зачака.
Лято е, топлината бе малко се поскрила, ала ,но беше задушно. Опереният котарак се умилкваше до нея, а после полегна покрай краката и.
Бабата чакаше своето внуче, бе го изпратила до пазара в малкото градче.
Всяко лято К ...
Лято е, топлината бе малко се поскрила, ала ,но беше задушно. Опереният котарак се умилкваше до нея, а после полегна покрай краката и.
Бабата чакаше своето внуче, бе го изпратила до пазара в малкото градче.
Всяко лято К ...
280
2
5
От известно време Моника не успяваше да вижда само лицата на хората. Тя гледаше и душите отвътре, техните характери, отношения, навици.
Отначало си помисли, че е полудяла, започна да избягва срещите, дори със своята приятелка Нина. Учеха в едно училище, в десети клас, познаваха се още от детската гр ...
Отначало си помисли, че е полудяла, започна да избягва срещите, дори със своята приятелка Нина. Учеха в едно училище, в десети клас, познаваха се още от детската гр ...
233
2
4
Обичам да вали. Дъждът отмива наслоенията на егото, лошите чувства, пренебрегнатата обич.
Студът ме гали по бузите, а дъждовните капки играят на криеница.
Можех ли да избягам от бащиния гняв? Той се изсипа върху чувствителната ми душа като тежка, каменна плоча.
Беше разбрал, че обичам Илко, а за бащ ...
Студът ме гали по бузите, а дъждовните капки играят на криеница.
Можех ли да избягам от бащиния гняв? Той се изсипа върху чувствителната ми душа като тежка, каменна плоча.
Беше разбрал, че обичам Илко, а за бащ ...
245
5
11
На дните посивели са косите,
окапват като есенни листа.
А после клоните танцуват голи срещу вятъра,
обрулени от житейските несгодите
върху голата земя. ...
окапват като есенни листа.
А после клоните танцуват голи срещу вятъра,
обрулени от житейските несгодите
върху голата земя. ...
228
3
5
Душата ми е скитница,
отлетяла като пъстроцветен вятър.
В миналото била е огън,
сега-осиротяло цвете.
В духа бушуват огнени стихии. ...
отлетяла като пъстроцветен вятър.
В миналото била е огън,
сега-осиротяло цвете.
В духа бушуват огнени стихии. ...
191
3
6
Птиците отдавна ги няма,
в оранжево-кафяво се рее земята.
Врабчетата лакомо кълват хляба,
подхвърлен от една непозната.
Но някак свирукам си весело аз. ...
в оранжево-кафяво се рее земята.
Врабчетата лакомо кълват хляба,
подхвърлен от една непозната.
Но някак свирукам си весело аз. ...
280
3
6
Когато и поставиха диагнозата, Лара не трепна. Знаеше, че от известно време я боли, но не желаеше да отиде на лекар.
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До оназ ...
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До оназ ...
626
2
3
Душата ми е блудница, несретна,
без право на свободна воля.
Посрещам тишината, а идва тя - негата.
Галят по косите вълните на празния сезон,
а после кротко взимам в пазви, ...
без право на свободна воля.
Посрещам тишината, а идва тя - негата.
Галят по косите вълните на празния сезон,
а после кротко взимам в пазви, ...
224
3
6
Простираш нежно пръсти,
а стигаш само мрака.
Протягаш крехки длани, но удряш се отново.
И стоновете като вик политат,
напрягат сетивата. ...
а стигаш само мрака.
Протягаш крехки длани, но удряш се отново.
И стоновете като вик политат,
напрягат сетивата. ...
582
2
5
Есента бе в разгара си. Небето - намръщено, вятърът вее, листата падат.
Таня обичаше да готви, затова в този ден бе оставила другите си ангажименти и режеше картофи за мусака. Косите й, хванати на кок, леката усмивка, нежното тяло и красивите трудолюбиви ръце, я правеха магьосница. С Павел бяха жене ...
Таня обичаше да готви, затова в този ден бе оставила другите си ангажименти и режеше картофи за мусака. Косите й, хванати на кок, леката усмивка, нежното тяло и красивите трудолюбиви ръце, я правеха магьосница. С Павел бяха жене ...
413
4
5
Личо беше на 82 години. Възраст достолепна, достойна за уважение. Имаше деца, ала те бяха в столицата. Там животът бе друг-забързан, оживен, динамичен.
Личо бе работил цял живот в строителството. Имаше къща на два етажа, хубава, измазана.
Ала децата отидоха студенти в София и после останаха да живея ...
Личо бе работил цял живот в строителството. Имаше къща на два етажа, хубава, измазана.
Ала децата отидоха студенти в София и после останаха да живея ...
291
2
4
-Ти коя си?-попита момичето
-Аз съм твоето Аз!-отговори вятърът-
-Не ти вярвам! Преследваш ме, ходиш цяла сутрин по мен! Спри, остави ме!-недоволстваше 12-т годишното дете
-Ако те оставя, ще дойде при теб тъгата. Не искам да бъдеш тъжна. Желая да те виждам усмихната всеки ден! И твоят смях да оглася ...
-Аз съм твоето Аз!-отговори вятърът-
-Не ти вярвам! Преследваш ме, ходиш цяла сутрин по мен! Спри, остави ме!-недоволстваше 12-т годишното дете
-Ако те оставя, ще дойде при теб тъгата. Не искам да бъдеш тъжна. Желая да те виждам усмихната всеки ден! И твоят смях да оглася ...
293
3
5
Тя пое по дългия път към дома. Листата, паднали от клоните, суматохата от детските гласове, внезапният шум от ромска сватба, отбелязваха с лекотата си сивия ден. Лежах върху дивана, поемайки достатъчно количество хапчета, пушила цигари от марихуана, с водка, и съзерцавах тавана.
Какво ме отказа от ж ...
Какво ме отказа от ж ...
232
2
3
Това е историята на Мадлен Стоянкина. История или биография, решете сами .Момичето бе на девет години, баба и дядо и я водеха в едно отдалечено село, там навремето те , живели.
Но заради язовир ги изселили и те, по -точно дядо ми решил ,че ще се заселят в Пловдив.
За времето си живели долу, без техн ...
Но заради язовир ги изселили и те, по -точно дядо ми решил ,че ще се заселят в Пловдив.
За времето си живели долу, без техн ...
232
2
6
Pоди се в края на месец февруари. Ден като ден, но бебето тежеше малко и трябваше да бъде поставено в кувьоз. Майка му прекарваше времето между болницата и къщата, обременена от тежестта на дните. Самата тя не познаваше бащата добре, с приятелки изкарали един рожден ден. Там, се зачена Максим. Нощта ...
274
3
8
Тотю не беше палаво дете. Дружеше с околните деца понякога някак предпазливо, очаквайки да се случи нещо необяснимо, странно. Да, по-скоро беше малко странен, с ококорени очи оглеждаше всеки детайл. Най-много му се отдаваше математиката, но харесваше историята, особено тази за Втората световна война ...
250
3
9
Вятърът брулеше клоните, пееше с тях, а дърветата почти се люшкаха от идващата силна буря.Стоян и София пътуваха в колата, без да усетят преди час, че времето ще им бъде лош съветник.
Софи беше щастливо омъжена, ала с годините някак със съпруга и си омръзнаха. Той все оставаше един такъв пълничък, в ...
Софи беше щастливо омъжена, ала с годините някак със съпруга и си омръзнаха. Той все оставаше един такъв пълничък, в ...
564
2
7
Винаги съм искала да бъда като пеперуда .Тя е красива, подвижна, устремена. Има избор.А Нати бешв ли свободна, като нея, пеперудата?
Наложи се да остане вкъщи, затвориха магазина, в който намираше препитание. Шест години бе в робството на сивотата, всичко правеше- и на касата, и подреждаше витрините ...
Наложи се да остане вкъщи, затвориха магазина, в който намираше препитание. Шест години бе в робството на сивотата, всичко правеше- и на касата, и подреждаше витрините ...
231
2
4
Самотният човек умее да чака. Разбира границите на „не“ и „да“. Самотният самотен не винаги е сам. Има си градина, която обработва, цветя, които носят ухание, папагал и котка, част от интериора. Самотникът е чичо ми Илия. Почти на 80-т години, сребристите му коси и набръчканото лице са белязали днит ...
266
1
5
Самотното врабче хвъркна омърлушено из простора.
Дани стоеше до прозореца и гледаше навън. От няколко дни имаше висока температура и го болеше гърлото. Беше само на седем, а пропускаше красивия ден и дните за училище.
Обичаше книгите, особено приключенските. Родителите му ходеха на работа и той тряб ...
Дани стоеше до прозореца и гледаше навън. От няколко дни имаше висока температура и го болеше гърлото. Беше само на седем, а пропускаше красивия ден и дните за училище.
Обичаше книгите, особено приключенските. Родителите му ходеха на работа и той тряб ...
270
2
5
Страстта е като сезоните, идва и помита всичко, което мислиш, че си подредил. Или като дните, топли и лъчезарни, а когато е студено, намираш сродна душа.
Ваня не предполагаше, че в толкова подредения и живот, една закачка, ще я накара да трепне, ще прониже сърцето и и ще остане там дълго.
Беше прост ...
Ваня не предполагаше, че в толкова подредения и живот, една закачка, ще я накара да трепне, ще прониже сърцето и и ще остане там дълго.
Беше прост ...
249
1
5
В края на есента, Зоя стоеше до печката и се суетеше около фурната и газовия котлон.
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...
През седмицата почти не и оставяше време да сготви порядъчно. Но храната привличаше дебеличкия и съпруг, който пиеше бира в хола. Знаеше, че тя ще сготви вкусно, а и не се лишаваше от интимност, обикновено, когато т ...
344
1
8
На съседната улица, близо до почти постоянно калния тротоар, през ноември все валеше. Времето не плачеше, то мъдруваше и причиняваше неудобство на обикновените хора. Семейство Найденови, заедно с многолюдната си челяд, едва се чудеше как да припечелят и без това мизерните си пари. Стивън, единадесет ...
309
4
10
Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
Мария се опита да се усмихне, но бързо с ...
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
Мария се опита да се усмихне, но бързо с ...
261
2
8
Когато лятото огрява къщата,
а жегата е по-поносима,
разпервам криле
и летя по пътя на мечтите.
Отивам навсякъде, защото и душата ми е птица, ...
а жегата е по-поносима,
разпервам криле
и летя по пътя на мечтите.
Отивам навсякъде, защото и душата ми е птица, ...
274
4
6
Часовникът удари десет вечерта.
Не ми се спи, часовете са като самовили.
Тъмата ми напомня теб.
За красивото ти тяло и широки устни.
Отпивам глътка вино, щорите са спуснати. ...
Не ми се спи, часовете са като самовили.
Тъмата ми напомня теб.
За красивото ти тяло и широки устни.
Отпивам глътка вино, щорите са спуснати. ...
225
3
4
Летях насън.
Ветровете пронизваха духа.
Надигах чаша, но нямаше любов.
Само измерения.
Желаех да забравя загубата, да я заменя с друго. ...
Ветровете пронизваха духа.
Надигах чаша, но нямаше любов.
Само измерения.
Желаех да забравя загубата, да я заменя с друго. ...
394
4
4
Нахлузила хомота стар,
вървя с приведена глава
към факела на обичта.
Отивам, знаейки жестоката съдба,
прибавила и черното си расо, ...
вървя с приведена глава
към факела на обичта.
Отивам, знаейки жестоката съдба,
прибавила и черното си расо, ...
216
1
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
