В днешния модерен свят, освен че е задължително да си ултра, мега запознат с всички възможни тенденции във всяка една област от живота, се оказва обаче, че и това не е достатъчно. Това почти всички го правят и могат. Трябва ти нещо друго, с което да си над другите. Някак по своему да блеснеш. Да се заявиш. Ей, на тука съм, и мен ме има. Нужно ти е да си духовен.Много е актуално от няколко години насам, нещо като фитнеса, но в нематериална посока. За тази цел трябва да разбираш от медитация, да посрещаш Слънцето, Луната, да пиеш сок от водорасли, да ходиш в морската градина и в стойка лотос да влизаш в други нива на съзнание, докато работник полага плочки, нагъзен почти до лицето ти. Всъщност това не е важно. Важно е да медитираш пред погледа на хората, с изражение на каменна статуя от 2. век . п.р.хр. Да гледаш отвисоко простосмъртните, които на този етап нямат твоите интереси и скритичко да си кажеш: “Къде съм аз, къде са те”. Колко духовно. Но всъщност точно това и се прави от повечето духовно блуждаещи. Духовността не е марка, която като си я сложиш на челото и имиджът ти заблестява. Тя не е показност и най-важното не е “Важност”, както си мислят повечето хора. И няма разделение на духовни и недуховни хора. Всички са в Духа и от Него. Просто при всеки осъзнаването идва на различен етап от пътешествието. Може би е лекота, може би е смях, може би и аз не знам какво. Но знам, със сигурност, че това да трупаш духовни знания от различни източници, само по себе си, не е гаранция, че си одухотворена личност. Заприличваш на един по-особен резервоар, но резервоар. Не се ли претворят знанията ти в личните ти преживявания и отношение към света и другите, не се ли освободиш от “Важността”, че си поредния прероден Атлант или такъв, който си спомня, че е от Плеадите ,си оставаш наподобител на нещо, което смяташ за ценно, но не си част от самото нещо. Интересно ми е, защото никой не казва: Да, вярвам в това, в предния си живот бях "Селски идиот", бях безгрижен., по своему щастлив. Всеки иска да е носител на свръхистини. Но, без да ги е изпитал на гърба си.Ако може и ашрам да му спретнат. Наподобител, който сякаш се мисли за застрахован от грешки щом е прегърнал прочетените истини. Всички грешим и това е и начин, понякога и път към проумяване на самите себе си. На болезнените аспекти, които са били скрити от нас самите. И всичко това го има в Света. Не можеш да избягаш. Но, можеш да си ти. Светът какъвто и да е той. Лош или хубав. Има от всичко по-много. Както казва Ошо: Аз не ви уча да скъсате със Света, аз ви казвам да го обичате. Истински духовният човек обича Света. Той внася в него, и го прави по-пълнокръвен. Той не се изолира, за да каже колко е лош Света, колко е над нещата. Така само го ограбва. А грабители колкото щеш. И не е показен. Той е интимен със самия себе си ,и знае, че това е нещо, което не го отличава, не го отдалечава от другите, а го сближава. Всичко друго, което се афишира е моделът на разделението - ние сме добрите, защото знаем, чели сме, интересуваме се от това и това, а другите са невежите, нямат желание за търсене като нас. Типичният дуален капан, в което ни вкарва духовната надменност в играта на или,или. Йосиф Йоргов много добре го е казал: Съзнанието на действително духовно напредналия не борави с истини (забележете, той не спори и не защитава своята гледна точка на всяка цена). Не отделя най-вероятния вариант, за да го обяви за истина, а само наблюдава всички възможности, без да взема отношение, ако няма нужда.Той не е „знаещ”, а „виждащ”... Не си играе на състезанието да сравнява другите със себе си. Наясно е, че всеки е на различен етап от развитие. Няма показност, няма важен-маловажен. А, Самодостатъчност. И не е нужно винаги да е добър. Не всеки разбира природата на доброто. Автентичността понякога граничи с позитивната негативност.
Колко мъдро го беше казал, някои може би немъдрец:
"Лош съм, за да запазя доброто в себе си"
А може би и така да е, може би не, кой знае... може би някой щастлив селски идиот.
© Мирик Todos los derechos reservados
Поздрави!