... ти и човека в мен създаде -
                                                                      ти два пъти ми майка беше!

                                                                         Иван Вазов - "Майка ми"

 Помня първите минути след раждането на дъщеря ми. Помня плътността на въздуха във стаята и първата й усмивка - специално за мен.

  Помня бременността си с нея. Беше пролет с много череши и ягоди. Имах най- черешово-ягодовото бебе на света. Постоянно двете разговаряхме. Помня доверието, което започнахме от първия миг.

  Защото помня зачеването. И двамата със съпруга ми разбрахме, че ТОВА се е случило. Като да ти се отворят очите по нов начин. Като да прекрачиш отвъд и да се върнеш удвоен. Влиза ТЯ и вратата се затваря.

  Помня детството си. Всички онези игриви моменти, в които измислях децата си. На 7 години исках да имам десет деца - седем момичета и три момчета. С годините и думите на РАЗУМА почнах да намалявам бройката. Но виждам измислянето, сътворяването на образи. И всички кукли - до една мои деца, кръстени и родени от мен. Отгледани и оживени от духа ми.

  Дни след раждането, когато се осмелих да изляза сама сред света, разбрах, че думата "Мамо" вече има нов смисъл. Вървях по улицата и чувах детските гласчета. "Мамо", "Мамо" и се обръщах да видя всяко едно от тях. Бях се превърнала в Мама на всички деца. И всички те говореха на мен. Обръщах се да видя очите им. Обръщах се да чуя по-ясно.

  Моето дете е вълшебно.

  И ме превърна във вълшебница.

  Усмихна се първо на мен в този свят.

  И светът се засмя на тази усмивка.

  Един ден ще имам син. И тогава искам да направя още една дума вълшебна.

  Искам баща му да е първият човек, който ще го "докосне". С цялата нежност и грижа, и страст на сърцето си.

  Защото  "Тате" заслужава да е вълшебна дума.

  16.6.2011.