Казват, че преди Душата да се въплъти в тяло, тя сама избира къде да се роди и какво да е част от съдбата ѝ. И, когато ни се случат неприятни неща, се чудим на избора на Душата си - какъв е този мазохимъм; как така АЗ съм избрал това за себе си; защо съм го направил...
Но - представете си:
Живеете вкъщи със семейството си. Животът ви е спокоен, но еднообразен. Не ви се случва нищо непланирано - тъпчете на едно място. Знете информацията, която знаете, и не постъпва нова, единствено старата се затвърждава и калцира...
Но във всеки от нас живее любопитство относно ... планетата Земя, животът на нея, моето място, човешките отношения... И това любопитство не намира покой само в инертни мечти - то иска да присъства в тях напълно - с всички сетива. И разпалва този действен огън, който гори и пращи за промяна. И се впускате. Тръгвате да изследвате света. Тръгвате. Да обогатите себе си. Или пък може би да откриете тази част от вас, която притежавате като потенциал, на когото са му необходими единствено съотвените условия, за да излезе от своя инкубационен период. Рискувате, за да дадете шанс на себе си - шанс за растеж. И няма как да разберете напълно какво е усещането да изживеете каквото и да е, докато не сте изцяло потопени в него, докато не сте частица от цялостта му. Няма как да знаете кога какво точно ще се случи, дори да имате ясни планове за пътя към целта. Но това не ви спира. Защото искате. Да. Разберете. Какво. Е. Усещането. Да. Си. Жив. А то включва всичко...
Тогава?
Какво чудно има в избора на Душата ви.
© Симона Кръстева Todos los derechos reservados