Понякога в живота се случват неща, които лесно предизвикваме подсъзнателно. Когато решим, че всичко е свършило и оставим нещата да се стичат в своя посока, делникът ни се изпълва с енергия. Това е като да изливаш от пълно менче с вода: изпразва се пълното и се освобождава място за новото.
Душите са често препълнени с болки от странни размисли. Кръгът се затваря, понеже размислите водят до нови такива. И съзнанието се самосъхранява, като захвърли всичко в пространството и остави позитивизма да блика на свобода. Интуитивно ли е? Автоматизъм ли е? Или най-нормалната функция на слабите ни и крехки тела...
Забравените мисли водят до метаморфоза на жизнеността. Усещането, че си олекнал умствено и не те стяга лявата гръд, по онзи особен начин, е всъщност знак за освобождаването на душата ни от тягостната пълнота.
А свободната душа се втурва към нов материал, който да влее живителния екстаз, в коренно различна посока. „Жив съм! Отново съм Жив!” - и светът изведнъж се превръща в поносимо място за живеене.
И ако си усетил тази техника за себе си, то значи, че си се научил да преглъщаш огромната си алчност, а душата черпи от минерален извор, който я лекува.
Някъде бях чела, че хората, искащи по-малко, са по-щастливи. Размислих и разбрах, че аз всъщност не съм се стремила никога към постоянно пълното менче. Бях се стремила към постоянно изпразващото се менче, което всъщност символизираше страстта ми към разнообразието, емоцията и пълната хармония с духа на времето.
Не съм от момичетата, които не желаят да бъдат принцеси – напротив! Желая обаче, да намеря способ, който да ни прехвърля приказно в нормалното и само наше одухотворено пространство за живеене.
Опитайте, но за целта не отричайте нищо. Приемете себе си като наново пълнещо се менче и единственото, което остава да направите, е да помислите, с каква точно консистенция ще пълните до преливане :)
© Мир Todos los derechos reservados