Два етажа решили да си говорят. По-горният етаж казал на по-долния.

- Аз съм по-висок от теб и хората повече ме харесват от теб. При мен има по-богати хора, отколкото при теб. Славя се с повече сбирки, отколкото има при теб.

Долният етаж изслушал горния и му отговорил.

- Да, вярно ми говориш за теб, но и доста неща криеш от мен, а и от другите, които неволно те чуват.

- Е, какво толкова съм скрил?

- Ами например за какви сбирки става въпрос. То целия ставаш толкова опасно мръсен в този период, пък и след това доста хора ползват асансьора.

- Какво искаш да кажеш с тези намеци?

- А какво да кажа? Ти винаги си ми пречел на мен и винаги си се мислил и за повече от мен, и за по-чист от мен, но ако някой изобщо се замисли, при мен има най-много семейства и то задружни, докато при теб някакви богати "затворници" и самотни егоисти.

- Ти да мълчиш, нищожество такова, че ще кажа на чистачката да те остави мръсен с месеци.

- Ами то аз винаги си мълча, още откакто са ме построили, а ти винаги си намирал начин да ме принуждаваш да се чувствам по-долен от теб.

- Виж какво, няма да ти позволя никога да се чувстваш повече от мен, дори и да ми коства доста кални обувки да минат през мен. Какво като си построен по-рано от мен, ама моят материал е по-хубав от твоя. Ти винаги ще си останеш по-нисък от мен и препълнен с бедняци. Аз съм, а ти никога няма да бъдеш.

- Да, явно, че с теб не може никой да се разбере, но от мен да знаеш, че който разчита цял живот на някого, а не на собствените си възможности, то не му остава нищо друго, освен да свика с калта и прахта, които ще оставят по теб, докато съществуваш.