7 abr 2010, 20:46

Дъждът

1.2K 0 0

 

 

                 Мастилото на мократа зора пръсна сиво-черни пеликани над смълчаното градско  чудовище, а синевата ги нареди аритметично на бледата ботаническа рисунка в скицника на забравено от баща си дете. То пое през зеленясали с мъх легенди за параклиси, затича се и сълзите му  нечакано парват страните ми, стрелкат се нагоре и се превръщат в ледени капчуци, покрай които се стича дъждът. Капките му, като мъниста, могат да се преброят, завличат смаления хорски макет, а измокрената църквица с размер на охлюв, проврял  рогца в студената завеса, се раздели в осмоъгълник с непривично зарево. Дъжд, който руши времето и камъка, за него няма прегради. И църквата вече я няма. Небето над нея се обагри в кървавочервено с прелитащи ниско пеликани. Не знам дали няма да отнесе и времето, или и времето е досущ като него.

                   А инак всичко си върви. Остана само вечната, неуморна тъга, която дъждът е доставил и пак доставя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...