Никога не си подозирала, че ще обичаш онова момче, с което бяхте просто приятели, нали?! Онова странно, вечно замислено, анализиращо всичко и всички момче. Пишеш и на него и на приятелите му за това, колко много го обичаш, за това, че винаги ще си мислиш за него, където и да си, че винаги ще го пазиш и помагаш, но за съжаление нито той, нито приятелите му не осъзнаваха с каква голяма любов и тъга изричаш тези думи и не вникваха в смисъла им. Мислеха си, че ги казваш просто така от свободия.. но не беше така. Прочиташ изпратените помежду ви смс-и и събираш смелост да изпратиш още един, за да му кажеш, че той е всичко за теб. Правиш се, че си забравила, но всъщност помниш всичко. Усмихваш се, за да види, че можеш и без него, но усмивката е просто маска, зад която се крият милионите ти сълзи, нали?!