26.01.2013 г., 10:47

* * *

1.2K 1 0

Никога не си подозирала, че ще обичаш онова момче, с което бяхте просто приятели, нали?! Онова странно, вечно замислено, анализиращо всичко и всички момче. Пишеш и на него и на приятелите му за това, колко много го обичаш, за това, че винаги ще си мислиш за него, където и да си, че винаги ще го пазиш и помагаш, но за съжаление нито той, нито приятелите му не осъзнаваха с каква голяма любов и тъга изричаш тези думи и не вникваха в смисъла им. Мислеха си, че ги казваш просто така от свободия.. но не беше така. Прочиташ изпратените помежду ви смс-и и събираш смелост да изпратиш още един, за да му кажеш, че той е всичко за теб. Правиш се, че си забравила, но всъщност помниш всичко. Усмихваш се, за да види, че можеш и без него, но усмивката е просто маска, зад която се крият милионите ти сълзи, нали?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...