На моя син...
Върху пясъка написах име. И гледах как вълните го замиват. Сякаш го повиват в пелени. Нашепват му нещо на техен си собствен език. Докато отмиха и последната буквичка. После загладиха пясъка. Все едно му галят челцето. На мъничкото, дето му написах името. Скрих тайната дума в сърцето си и оставих умът да я пази. А Надеждата отсега му уши дрешки и ги омагьоса против уроки. С всеки изминал ден тайната ще започне да се разплита. После вълните ще започнат да рисуват по пясъка буквичките, които взеха сега. И накрая ще изпишат ИМЕТО ТИ – мое мъничко, неродено дете...
Написах име върху пясъка. И гледах как вълните го замиват. Ще дойда пак, когато тайнството настъпи. За да ти кажа вълшебната дума на сърцето си. Защото моето име ще изчезне. И ще останеш единствено ТИ...
03.02.2010, Бургас
Пелените отдавна са прибрани в шкафа като скъп спомен за едно мъничко, туптящо сърце. Сега босите Ти крачета весело шляпат по пясъка и звънливият детски смях ме подсеща, че времето лети по-бързо о ...