На моя син...
Върху пясъка написах име. И гледах как вълните го замиват. Сякаш го повиват в пелени. Нашепват му нещо на техен си собствен език. Докато отмиха и последната буквичка. После загладиха пясъка. Все едно му галят челцето. На мъничкото, дето му написах името. Скрих тайната дума в сърцето си и оставих умът да я пази. А Надеждата отсега му уши дрешки и ги омагьоса против уроки. С всеки изминал ден тайната ще започне да се разплита. После вълните ще започнат да рисуват по пясъка буквичките, които взеха сега. И накрая ще изпишат ИМЕТО ТИ – мое мъничко, неродено дете...
Написах име върху пясъка. И гледах как вълните го замиват. Ще дойда пак, когато тайнството настъпи. За да ти кажа вълшебната дума на сърцето си. Защото моето име ще изчезне. И ще останеш единствено ТИ...
03.02.2010, Бургас
Пелените отдавна са прибрани в шкафа като скъп спомен за едно мъничко, туптящо сърце. Сега босите Ти крачета весело шляпат по пясъка и звънливият детски смях ме подсеща, че времето лети по-бързо от всяка магия за Любов...
Узнах каква сила крие в себе си тайнството, наречено Сътворение. Едва днес. Докато държах мъничката Ти ръчичка и слушах неразбираемите за другите странни думички, които ме заливаха като весел водопад. Знам, мъничък си, но името Ти е записано в Книгата На Живота и принадлежи само и единствено на Бог. Той знае всеки твой трепет и дъх, бди над всичко онова, което някога си бил, за да Ти даде сили да довършиш започнатото в предишен Живот. Неродени думи, неродени мисли и несторени още дела чакат само и единствено да откриеш защо си тук.
Нашите същности, движени от стройната подредба на космичния Вселенски ум, са подвластни на много въздействия – добри и злонамерени, но когато сърцето Ти притежава вълшебната настройка на Божествената хармония, то, изписвайки името си, ще знаеш смисъла на всяка една буква от него. Тогава, от мое любящо дете, ще се превърнеш в частица Светлина.
Хубавото на красивите неща е, че колкото и рядко да се случват в Живота ни, носят оня вълшебен заряд, заради който всичко придобива смисъл. Дните пренастройват забързания си бяг към ритъм, непознат досега, и часовете стават минути, които спомените запечатват завинаги в най-щастливия филм.
Ще намериш и Ти своя магически вълшебния код на простичкото човешко щастие и ще узнаеш именно в тези мигове, колко ценно е онова, което сме...
Кирил Палачоров, 25.06.2011, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Красиво и затрогващо послание!