ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
29 sept 2006, 0:01

Една малка лястовичка ... 

  Ensayos
1837 0 7
1 мин за четене

На Д.

(миниатюра)

 

Една малка лястовичка нежно си мечтаеше за любовта.

Животът бързо разбра за това и...

я превърна в чайка.

Но слънцето се скри и тя залиня.

Защото лястовичките никога не са били морски птици.
На тях им трябват не вълни и бури, а само... 

извираща от сърцето

топлина...

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз наистина не зная какво да кажа Вили...
    освен, че редовно изказвам подобно мнение за миговете щастие, но истината е че... идват ми на ум разни рими...
    Бих дала всичко - целият си живот,
    дори за ЕДНА нощ ти намери ме.
    Защото всичко друго, без любов
    е нищо...
    Господи, прости ми!
    Поздрави!
  • Благодаря, че сте го погледнали и е гордост, че съм предизвикал разговор на тази тема!
    Мойра - струва си! Повярвай ми! Струва си! И точно затова никога не бих упрекнал хората, които копнеят по него и за да изпитат един миг от щастие са готови на всичко! Животът не е догма и не трябва да е затвор за чисто човешките чувства! Има ли нещо по-прекрасно от това да видиш, че съществото в твоите ръце изпитва щастие, за което ти си причината? Няма! Затова на обичта са посветени толкова много и прекрасни неща!
    АБСОЛЮТНО НИКОЙ И НИКОГА НЯМА ПРАВО ДА УПРЕКВА В КАКВОТО И ДА БИЛО ЕДНО НЕВИННО И НЕОПИТНО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО, ЧЕ Е ПОИСКАЛО ДА ПОЛЕТИ КЪМ СЛЪНЦЕТО НА КРИЛЕТЕ НА ЛЮБОВТА! И СЛЕД КАТО Е РАЗБРАЛО, ЧЕ СЛЪНЦЕТО Е ЖЕСТОКО, ДА БЪДЕ ЗАСТАВЯНО ДА СЕ ОТКАЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ДА ТЪРСИ ОНАЗИ, ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ! Човек не трябва да плаща цял живот за своите грешки, защото
    "...накрая отива сам
    някъде там..."
    Когато една цяла година се наложи да си "почивам" от работа, от които по определени причини около 6 месеца не можех да заспя, единствено спомените за изживяното от мен и от други заради мен щастие ми помагаха да не мисля за изпитваното се в дадения момент. Мойра, СТРУВА СИ!
    "...Когато в сетен час смъртта ще ме погали -
    ще кажа: - Любих аз! За нищо аз не жаля!
    И нека в Любовта раняват ни без жал,
    аз всичко на света за нея пак бих дал!"

    Алфред Дьо Мюсе
    из "С любовта шега не бива"
    Ако пожелаете, мога веднага да го вкарам в сайта, защото е едно от нещата, които са се набили в паметта ми ца цял живот! Иначе, откровено казано, съм далеч от поезията.
  • А ако го няма и този миг?
    По-добре опарен пътя си да извървиш,
    отколкото неизживял и миг щастие,да си отидеш!
    Браво,Вили!
  • "...дори това щастие да продължи само един миг!"
    Да за мига... но струва ли си само миг щастие, а после какво следва? ...
    Провокира много мисли в мен твоята миниатюра.
  • Не зная! Всяка птичка, всяко живо същество има право да търси и да получи топлина. И докато мисли по този начин - тя ще се стреми да полети към нея, дори това щастие да продължи само един миг! След това може отново да кацне, да събере сили и пак да я потърси! Надеждата винаги ще й дава крила! Човек без надежда не може да живее, а само ще съществува. Сърцето без обич само ще шава! А обичта от другия винаги дава криле!
    На мен лично ми трябваше доста време за да разбера, че истинската любов е като небето, а не като слънцето или ураганите. И тогава написах "Пожелавам ти да познаеш!"
  • ...на лястовиците им е нужно гнездо, слепено от нежност и лъчи топлина... гнездо,
    в което за тях да тупти едно сърце...
    Поздрав, Вили!
  • За това е казано, че всеки биологичен вид трябва да си знае мястото!!!
    Просто тя не е послушала по-възрастните си , мъдри приятели които са я предупреждавали, че морето си е море ,но все пак е провинция!!!
    Сега нека си чака топлина...
    Заслужила си го е...
    Може би крилцата вече са и пречупени...
    Но тя сама си го е заслужила...
Propuestas
: ??:??