ПРОЛОГ*

(Тихо. Трябва да съм много тиха. Всички спят. Клавиатурата. Колко е шумна. Моят успокоителен звук. Моето успокоение. Нерви. Мисли.)

Интересно нещо е животът. Защо ни е даден, защо го живеем? За да умрем накрая?? Най-интересният за мен въпрос, който ми човърка мозъка в късната нощ или ранната сутрин - защо или какво ни променя? Какво става с нас?

Спомени, училище, приятели. Какво стана? Ще пресече ли съдбата ми пътища с някой стар съученик? Ще се познаем ли? Сещам се за песента „КЛЕТВА” – класика по абитуриентските... А приятелите от детството? Леле, какво ли правят, какви обещания си давахме. Завинаги приятели, завинаги в беда, завинаги до гроб. Кое кара човек да се променя до неузнаваемост?

Кое кара младеж, току-що уволнил се от казармата, да започне да се занимава с рекет? Кое го кара да тръгне по лошия път? Кога се размиват границите между доброто и злото? Кога се размиват границите между реалността и... онова другото, в което всеки си живее?

Властта. Парите. Алчността. Защо? Имаш ли, искаш още, повечето пъти законът е прекрачен. Алкохол, жени, оръжия, дрога. Какво стана с младото войниче? Кога стана мутра, вчера беше хлапе. Най-страшното е, че промяната трудно се забелязва, а после вече става част от теб и не ти пречи, нещо повече, ти я приветстваш. Кофти. В повечето случаи този филм завършва със смърт, вдовица и сираче... финални надписи. Е, то във всички случаи свършваме еднакво, но разликата е как живеем.

Защо избираме лошия път? Понякога искаме да приличаме на някого, друг път пък искаме някой да ни хареса, търсим внимание, влиятелност. А после? След като ги получим? Затъваме. Като хазарта е. Връщане няма. Падежът надолу, надолу, надолу продължава, продължава. Неприятното в този случай е, че когато си на върха, няма накъде да тръгнеш, освен надолу. А никой не иска това. Всеки иска да е на върха. Но не може ти да си единственият горе. И не може вечно да си там.

Трябва да слезеш. Или да те свалят. Тогава защо се качи, ми кажи? За парите и властта. А те докъде те докараха? Дотам, откъдето тръгна, че и малко по-вляво.

Жената. Вдовицата. Беше влюбена. После просто свикна. Накрая и ти не можа да се познаеш. И ти се промени, мила. И ти се промени.

***

Не дадохте шанс на детето си да стане човек, а това беше най-голямата ви мечта.