ПРОЛОГ*
(Тихо. Трябва да съм много тиха. Всички спят. Клавиатурата. Колко е шумна. Моят успокоителен звук. Моето успокоение. Нерви. Мисли.)
Интересно нещо е животът. Защо ни е даден, защо го живеем? За да умрем накрая?? Най-интересният за мен въпрос, който ми човърка мозъка в късната нощ или ранната сутрин - защо или какво ни променя? Какво става с нас?
Спомени, училище, приятели. Какво стана? Ще пресече ли съдбата ми пътища с някой стар съученик? Ще се познаем ли? Сещам се за песента „КЛЕТВА” – класика по абитуриентските... А приятелите от детството? Леле, какво ли правят, какви обещания си давахме. Завинаги приятели, завинаги в беда, завинаги до гроб. Кое кара човек да се променя до неузнаваемост?
Кое кара младеж, току-що уволнил се от казармата, да започне да се занимава с рекет? Кое го кара да тръгне по лошия път? Кога се размиват границите между доброто и злото? Кога се размиват границите между реалността и... онова другото, в което всеки си живее?
Властта. Парите. Алчността. Защо ...