Защо го пиша това и аз не знам...
Докопал съм се до свободно време явно, та вместо да продължа да си чета книжката... Ето ме. Губя си времето, слушайки старичък български рок. Актуална метафора би било - усещам как времето ми се изплъзва като пясък през пръстите. Знам, че ако седя още тука, утре ставането ще е проблем... пак. Не че ще е нещо ново. Последно време се случва доста често. Лошо е, че не мога да му свикна... Едва като се докопам до чашата кафе на масата в кухнята, мога да почна да гледам с двете си очи. Сериозен период на заспалост е настъпил. Противоречи ми на българския пламенен дух... Не е за пример това, което ще кажа... напиша, т.е. - дори си учих по история. Принципно всяко поколение, според старото, все заглупява... така де от ученето малко рязко скочих, но то е един от базисите... нали ?
Та, чудно ми е защо, едно че все същото се повтаря от сума ти време. Относно ученето - знаем, важно е, е, някой не знаят, но то такива винаги е имало. Кофти е, че хората си се подвеждат по сеира. Не ме схващай грешно, не казвам, че не трябва да го има и сеира, но трябва да е дозиран. Под хората горе имах предвид връстници, а те не само и по-големи има, и по-глупави. Ето от къде идва и примера. Но в крайна сметка аз ще променя света само в моя перспектива. Другите да си го кривят както си им ще, живи и здрави да са. Свестни хора все се намират, дори и под камък. Като е много сеирът, пък от време на време лесно ще можем да разпускаме. Не е баш най-точният пример за поставяне, но отчасти си е така. От почивка се нуждае човек.
...
Което ме навежда на мисълта, че трябва да се ориентирам към лягане...
Та защо го пиша това?
Странно е, съвремието ни е затворило толкова на тясно народа... макар просторни апартаменти, хората живеят по на тясно от прислугата на Царевец от средновековието. А те не са живеели на широко... Та не стига, че са на тясно, ами и хапят. Тая мисъл ми се върти в главата откак я чух. Замисълът беше, че ако това писание някога биде видяно, постнато в блог или тем подобни, то може би ще да бъде интерпретирано като поредното интернетско позйорство... доста модерно е станало, наясно си, предполагам. Поне ако си хванал(а) нишката на хаотично подредените мисли до тук, може да разбереш. Надявам се, не се сърдиш, че говоря ти на "ти". По принцип се старая да съм вежлив към... добронамерени непознати... добронамерени, щото в наши дни на пръв поглед всичко блести. Непознати... щото са непознати. А гледам да съм вежлив не за друго, а щото не ми се гледа как някое такова куче на тясно в килийката си лае и се мъчи... невежество... до колене не, ами до гуша може да си затънеш. Жално е, смешно е. Срамно е! Но не е нещо ново. Уви, за което.
Доста работи изсипах дотук, върху които има доста да се разясни, потълкува и т.н., но предполагам, че който може да ме разбере, ще ме разбере. Другите... пак ще се повторя - ако това писание бъде извадено някъде наяве, из интернет навярно - нека кажат другите какво не им е харесало, за това са копчетата встрани/отдолу или там, където са си. По принцип.

Та по-горе хванах нишката на обяснението за стари/млади поколения. Интересно, не съм първият  проумял го, но днес, като типичен новопоколенник, избягал от доста ненужни предмети в училище (с причина го казвам, нататък може и да изясня каква е тя) и четейки "Престъпление и наказание" на Достоевски, в началото още, когато Расколников срещна младата пияна дама на площада и видя как я гледа едно конте. Та, за който не е наясно, Расколников тръгна да се бие с контето, щото то явно искаше да се изгаври с пияната мадама, в следствие на което се намеси един страж. След като поразяснихме нещата - стража имаше една реплика, простичка, която адски ми се натърти в главата - "Ех, накъде отива тоя свят". Перифразирана е естествено, но правейки си сметка кога е писана книгата и сега кога е.
Пак ще се повторя - не съм първия проумял го, не претендирам, но явно човешкия ни манталитет е все да търсим ново и все да се оплакваме от него. Майките и бащите ни викат накъде сме тръгнали, аз като почти пълноправен гражданин, почвам да гледам и да се питам накъде са тръгнали малките. Глупаво е. Затова спрях да мисля малките и се старая да възприемам хората такива, каквито ги намирам. Де под камък или не. Където видя, че има надежда, се радвам. Но и надеждата какво е?
Аргумент тука, за малките, мога да вметна от по-горе споменатата интернет комплексария. Не само малките, което е още по-голям фарс. Знаеш как е. Именно от по-такива разни, други вземат пример. И си имаме манджа с грозде, магданоз и картофи... Манджа имаме, обаче сега газ няма, та да я сготвим. И там пак фарс. Едните се оплакват, че нямало налягане, другите казват, че не пускали. Поне това беше, което вметнаха в новините. Не че ги следя, сутрин, докато се докопам до чашата кафе, вървят.
Та доста хаотично се изредиха нещата до тука. Извод що младоци ходят облечени като презервативи не виждам. Тенденция е явно. Влечем си вниманието, а ни е през гроздето на манджата за принципи.
Защо го писах това и аз не знам.