Тъй като всеки дава себе си на всички, той не се дава никому

В днешно време, в по-голямата част от времето хората са в движение, в бързане. Много често отделяме времето си на останалите, угаждаме им...Много често пренебрегваме себе си и се поставяме на заден план. Макар всеки ден околните да виждат частица от нас, в забързаното ежедневие нямаме особнео време да покажем истинското си аз. 

И в общуването с много хора, ние слагаме различни маски, дори несъзнателно. Колкото повече се раздаваме за другите и си мислим, че ,,даваме себе си на всички", толкова повече забравяме за себе си. Така всъщност не показваме какви сме всъщност и какво наистина носим в нас, и можем да дадем. Оказва се, че даваме ли себе си на всички, ние не се даваме никому. Замислете се...Колко време отделяте за другите и колко за себе си? Колко често позволявате на някого да се доближи до вас, да се докосне до истинската ви същност? Колко често обаче се криете под маски и прикривате? До каква степен позволявате на другите да ви управляват? Колко време и енергия сте пропиляли за хора, с които не искате да бъдете и колко време и енергия сте отделили на тези, които обичате? Доколко всъщност ви познават най-близките ви? Доколко вие познавате себе си и колко от истинското ви Аз показвате на света?

Цените ли себе си?

Тези въпроси са изключително важни и може би доста хора не са се замисляли над тях... Ще се разкрият много истини, ако почнем да бъдем честни. Първо трябва да се научим да сме честни със себе си и после с другите. Защото ако лъжем себе си, как ще кажем истината на другите?

А знаем ли каква е истината за самите нас, за нашия живот, за нашето време? То не е безкрайно, но имаме този живот и сме дарени с тази душа, за да се научим да показваме и оценяваме истинската си същност. Имаме достатъчно време да се научим не да ,,даваме себе си на всички", а да дадем първо на себе си отговори и време. Да, ние не сме ничия собственост, нито сме длъжни на никого в този живот и ние определяме за кои хора си струва да се откъснем от забързания свят. И щом можем да разберем и опознаем себе си, ще можем да го направим и с другите. Ако продаваме душите си, как ще осъзнаем смисъла на безценното? Ако сме тръгнали да показваме на всеки различно лице, как ще знаем кое е истинското ни Аз? 

Темата за лицемерието е натежала в човешкия живот. Например, казваме, че ,,нямаме време", само за да се измъкнем от хора, които уж ,,са ни приятни", а наистина нямаме време и не можем да освободим за тези, които обичаме.

Могат да се дадат много други примери за лицемерие...Но ако се върнем пак към същината, в какъв свят живеем? Нима ще продължим да раздаваме нещо, което не притежаваме, ще живеем в илюзия, в която дори ние вярваме сляпо, ще играем роли и ще забравяме истински важните неща? Има и друг път... Осъзнатите духовно хора ще започнат, като обърнат внимание на това кои са всъщност и в каква светлина се представят на света. Ще дават от сърце, ще споделят това, което имат в сърцето и душата си, без злоба, омраза, задни мисли и фалшиви усмивки. Ще отделят време за нещата, които са им важни, ще отделят време да разберат и опознаят себе си. И когато всеки започне да поема по този път, няма да ,,се даваме на всички", а ще осъзнаем смисъла на живота си и ще даваме само това, което имаме в себе си.