MayaKoleva
51 el resultado
Рано сутрин...Слънцето изгря бавно и освети пустите все още улички. Усещането във въздуха предвещаваше интересен ден. Всичко беше потънало в златни лъчи, тишина и красотата на утрото.
В една малка къщичка, по-необикновена, живееше млада дама, на име Лена...Какво правеше нейната къщичка толкова интер ...
  152 
Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
  156 
Тъй като всеки дава себе си на всички, той не се дава никому
В днешно време, в по-голямата част от времето хората са в движение, в бързане. Много често отделяме времето си на останалите, угаждаме им...Много често пренебрегваме себе си и се поставяме на заден план. Макар всеки ден околните да виждат ...
  181 
Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...
  197 
Пак стоиш във мрака, във нощта.
Сякаш нож пронизва ти сърцето.
Но посрещаш само хладна самота.
Болката по-дълбоко ли е от морето?
Чакаш, ли чакаш...сам, във студа. ...
  120 
  189 
Понякога просто искам да заспя,
но игли ситни забиват се във мен.
Опитвам, въртя се, ли въртя, пак
ме лъхва остър вятър, и студен.
Понякога горещи вълни ме заливат, ...
  130  12 
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...
  147 
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
  254 
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
  121 
Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
  118 
Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...
  144 
На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла, ...
  105 
1
Залези неизживени,
рози от буря съкрушени.
Пеперуди в прахта умрели,
брегове далечни и студени. ...
  82 
Аз съм човекът, който ще слуша
музика сам, вървейки по дългия път.
Аз съм човекът, който ще се радва,
ще подксача, докато вали дъждът.
Аз съм човекът, който ще плаче, ...
  150 
Залез...В небето се преливаха красиви гъсти облаци, обагрени от слънчеви лъчи. Небето сияеше от цветове. На една зелена обширна поляна, сякаш без край, цъфтяха най-различни цветя. Зададе се едно тичащо момиченце, беше на около 6 години. Радваше се на прекрасния залез, косите му се вееха и тичаше, ся ...
  153 
Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...
  212 
Истината така и не успях да докажа.
Това, което най-много дълбоко
и плахо в себе си крих, потисках,
сякаш просто не можех да кажа.
Твърде много доверие, надежди ...
  118 
В собственото си сърце ножове един по един забивам.
Сълзи, носещи тъй много болка, лея, вместо да изтривам.
Разпада се пред мен света отново и отново, като стъкло.
И тез парчета остри сякаш забивам в мен едно по едно.
Аз ранявам се сама, безжалостно, със спомени, представи. ...
  141 
Да си жена е през
трудности да преминаваш,
но пак с усмивка и сила, след
тъгата, напред да продължаваш!
Да си жена е да даваш ...
  129 
Нека простим!
Нека от гняв, омраза се освободим!
Нека простим!
Нека на чисто, напред продължим!
Нека простим! ...
  145 
Мила Родино, всеки българин
достоен в сърцето си те пази!
Мила Родино, недостоен е този,
който те подценява и мрази!
Мила Родино, рай си ти за тези, ...
  103 
Доброто е като малко
скъпоценно бисерче, зрънце.
Ала всъщност яркостта му дава
топлина на цяло сърце.
Доброто е магията, която всеки ...
  108 
Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше ед ...
  171 
М
Мрачни сенки дирят жертва, която да
превземат и заледят.
Мрачни сенки скитат нощем по тихия
опустял, мокър път.
Мъгла и вятър поглъщат целия свят, ...
  177 
Когато птиците политат
в небето, обагрено в цветове,
двама влюбени гледат се
и сърцата им пеят в ритъма
на бриза, който идва от на ...
  175 
Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...
  140 
Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени ...
  164 
Пишеш, пишеш,
а само ти
истински се
разбираш.
Думите понякога ...
  139 
I feel lost.
It's like I'm
wandering
through
an endless maze. ...
  282 
Някъде, далеч от познатите места на хората, имало едно езеро. Но то не било обикновено. В него се събирали всички истории на смелите пътници, преминавали някога оттам, истините, отговорите на всякакви въпроси. Самото езеро било прозрачно и в него се отразявало абсолютно всичко, то имало силата да по ...
  345 
Тя имаше сърце от пясък.
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...
  277 
Юлско утро. Слънцето се подаде в чистото небе и засия силно още в ранните часове на деня. Слънчогледите, още спящи, леко започнаха да се обръщат и един по един поздравиха слънцето. Лавандулата в съседното поле стоеше безмълвна, само ароматът ѝ се носеше на вълни и предвещаваше нещо да се случи...
В ...
  427 
Ти си
моята мечта,
моята надежда.
Ти си
моята искра, ...
  487 
Една
надежда
имам аз...
Едно
сърце, ...
  508  13 
Разкъсвана
от мъки, мисли
и терзания,
в мен се
случват ...
  317 
Виждам
аз в безкрая
шарени слънца
и падащи
звезди. ...
  316 
Дръж се сърце,
накрая болката
ще те направи
още по-силно.
Дръж се сърце, ...
  443 
Може би
така
е трябвало
да стане,
може би ...
  321 
Ех, как искам
да ти пожелая
,,Весела Коледа",
изпълнена с чудеса...
Да те накарам ...
  324 
Propuestas
: ??:??