Представете си, че се катерите към висок връх. Вярвате, че сте първият, който ще го покори. Вече предвкусвате радостта от победата, когато забелязвате, че някой друг се е качил на върха преди вас – изпреварил ви е. Как ще се почувствате и какво ще направите в тази ситуация?
Върхът е символ на победа, а щом някой друг се е качил преди мен, значи аз губя. В тази ситуация бих се почувствала много ядосана. Аз дълго съм се мъчила да покоря този връх, а в последния момент разбирам, че някой ме е изпреварил. Първите мисли, които ще ми се завъртят в главата, са как да се отърва от този човек. Може би ще го бутна от върха... Но пък като се замисля, човекът преди мен не е виновен, че аз съм се бавила и затова той ме е изпреварил. Все пак ще се зарадвам, че съм успяла да покоря планината. Ще поздравя победителя и ще го попитам как е успял да се качи така бързо. После мога да опитам да покоря някой друг връх, на който съм сигурна, че никой не се е качвал.
Много пъти ми се е случвало да ме изпреварят. Веднъж госпожата по химия каза, че първите, предали тетрадките си, получават шестица. Аз много се бях старала и затова исках да дам написаното, но едно момиче ме изпревари, като буквално метна своята тетрадка пред учителката. Естествено, аз се почувствах ужасно. Идеше ми да убия това дете! Все пак, следващия час госпожата ме изпита и аз получих заслуженото си. Тази случка ми показа, че никое дело не остава неоценено. Аз разбрах, че не бива да се отказвам, а трябва да продължа да действам. Така бих постъпила и след като разбера, че съм била изпреварена на върха – няма да се откажа, докато не стигна до победителя. Съвсем на върха бих го поздравила и попитала как се е справил толкова добре.
Изпреварвали са ме и в състезания. Преди няколко години се бях явила на конкурси за най-красиво облекло и най-добре направена тиква на Хелоуийн. Аз бях облечена като „лава принцеса”, с дълга оранжево-черна рокля и шапка на вещица. Костюмът ми беше много хубав, но спечели дъщерята на организатора на конкурса. Много се ядосах. Изобщо не беше честно да спечели това дете. Но се оказа, че тиквата ми беше най-хубавата. Всички зрители я сочеха и казваха, че ако не спечеля аз, със сигурност има някаква измама. Моята тиква беше на първо място, а аз се почувствах по-добре, като знаех, че съм победителка. И тук си получих заслуженото. Колкото и безнадеждно да изглежда едно дело, за което много си се старал, то винаги остава забелязано
Щях да се почувствам раздразнена и разочарована, след като разбера, че някой се е качил преди мен на върха. Но след това ще поздравя победителя и ще му предложа да пийнем чай, след като слезем от планината.
© Александра Todos los derechos reservados