О, юроде търговци!

О, парице, царице!

О, дружеста ООД - ограничена безотговорност!

О, ...

  Есеистичната одисея на средностатистическото ЕГН. О, неразумни...

  Много преди "Софийска вода, ИВН, ЕОН, Топлофикация, Комисията за защита на потребителите"по андрешковски или не, с всичките юридически казуси,  ЕГН-то съществуваше в сравнително уравновесено психическо здраве. Под ботуша на политическата доктрина.

  Днес, ползувайки се от благата на "гражданското" общество под робията на икономическото робство, ЕГН-то изнемогва, и психическото му и физическо здраве крее в дебрите на Наредбите на "Здравната каса"!

  Елементарната логика, при елементарната мисъл на реклами, "Е"-та, Инфлация, отново "Международното положение" - Световна икономическа криза доведе ново

проникновение в ордите на монополните ООД-та, държавния рекет, работодателското вездесъщие и политическата неграмотност.

  Средностатистическото ЕГН в неуравновесен каданс опитва да просъществува.

  Безграничната безотговорност на фирми - ООД, ЕООД, Събирателни, Акционерни, Банкови и т.н. дружества строи на зелено, иска суми за прогнозни дялове, изчислена консумация, глоби за преброяване, такси, плащане на неизвършени услуги, чист грабеж  - банкови такси, такса при операция от банкомат, фактуриране предсрочно и безкраен низ от търговски вземания...

  За съжаление решението на ЕГН-то е - тай се!

  Идат дни на изборност! Дали надежда? Дали поредно отчуждение или ново "Тай се"?

  В тази есеистична одисея беглото проглеждане в съдебните искове и решаването на юридическите казуси те води до ново странстване в безкрайната безотговорност и администриране на протакането...

  След увода би трябвало да дойде изложение... ще го съкратя, нека ЕГН-то само малко си припомни фактурираните поражения...

  Поражения, извисили се до хиляди платени Евро за несъстояло се жилище, прогнозни дялове, кисело мляко, хляб, месо и друг европейски сурогат, търговско

название и запазена марка, стандартизирани по ISO, Стара планина, TUF и непоколебими брюкселски изисквания...

  В спомените ми идва стара мисъл за отчуждението... и колкото да искам - да не бъда песимистичен, ще пренеса споменатото "Отчуждение".

 Отчуждението не е само „обществено” явление, то и лично. Не е породено само от неудовлетвореност, „социална” невъзможност, реализация...

То е с „личностна” характеристика. Разрив със стари норми на поведение, загуба на способността да търсим, да намираме в старите предели...

Трудът и отчуждението - някои страни в него не удовлетворяват.

  Забравяш хора, но не забравяш високомерието си. Игра за по-високо голямомерие.

Изстиваш,загърбваш приятелства, захвърляш всичко, с което си живял. Но не се решаваш да се разделиш с битието си. Истински ли си? Смисълът не води дори към смъртта, защото за невярващите тя би била безсмислена!

  Когато се заричаш „завинаги”, вечно да трае мигът, това е горещо обещание. Най-истинско... В онзи си миг човек е най-светъл, най-красив... макар и красота за мига, за самия него...

  „Да започнем отначало!” А то къде е? И какво ще ни свързва отново, ако това, което ни е сближило, си е отишло?

  Ново. Това е вече отчуждение от старото. Ако му „отпуснем края”? Броня. Стари спомени, мечта срещу спомен? Раздяла? Но е сигурно убежище.

  Ако в новото не намираш? Значи – скривалище...

  Отминават дни. Сменят се човешките настроения. С тях, като че ли, се сменят и човешките привързаности. Постоянствата, като характер, темперамент, възникват от моментите и пак в тях се губят...

  Отчуждение – не защото едно се преобразува в друго, а очертанията се губят. Когато нямаш път напред, изминалото не носи „живинка” и сили.

Когато примирен си разбрал, а ново не откриваш – отчужден самотен... Когато се смееш, а никак не е „до смях”...

*

Строго научно в ненаучното – звучи убедително, но е смесено! Строго поверително в разкритите мисли – звучи непочтително, но е „зрително”!

Зрелищно! Строго, строго...

  Отчужден от всичко? Ще звучи просташки, защото е написано.

Заминало, нас не ще ни подмине...

*

  Отчуждило се отчуждението.

Себе си да познае – познало. Но се засрамило. Поглеждайки назад, видяло пустота и погледи лоши – разкаяло се за своето минало!

  После се замислило за днес. Какво да прави, къде да се дене? Как да бъде добро?

Нали си е „отчуждение”? Да се засрами? Проклето стебло – засрами  ли се отчуждението – всичко тръгва на добро! Харесало своето настояще.

  Но му казали, че ще е добре да хвърли един пасианс за „утре”-то. Но какво да види – нищо и никакво. Няма. Бъдеще няма?

  Учудило се отчуждението, пък взело, че се отчуждило от себе си. Тоест – проклело своето бъдеще!

*

  Изследвания пишат всякакви – за вестници, за списания, за дисертации, за мнения...

Но това е по-особено. Вече разбрахте! Изследваме го – разбираме, че изследвайки го – разбрахме, че ще изследваме и разбираме! На добър час…

15.03.1983

О, юроде търговци!

О, парице, царице!

О, Дружества с неограничена безотговорност!

О, неразумни ЕГН-та...

03.04.2011