4 ene 2009, 10:46

Езикът на любовта е рисуването с очи на тишината... 

  Ensayos » Personales
3020 0 19
2 мин за четене
Неангажиращата покана за кафе от една стара приятелка се превърна точно в това, което очаквах. Е, поне бях подготвена. Когато след шаблонния ми въпрос "е, как я караш от последната ни среща?" започна потокът от думи, аз спокойно стоях на червеното кожено диванче в кафето, гледах отрепетирано състрадателно и от време на време кимах и се възмущавах. Тя започна от провалените си планове за weekend-а, продължи с това как се е издънила на един важен изпит и накрая, естествено, стигна до разклатилите се взаимоотношения между нея и гаджето и. За момент помислих, че това ще продължи повече от 100 годишната война, но тя все пак затвори темата с една дълга и драматична въздишка. Отпи от вече изстиналото си кафе и попита "А ти?". Отговорих, че не ми се случват такива неща и чукнах под масата. В действителност животът ми наистина, сякаш никога до сега, не е бил по-подреден и чудесен. Всичко в училище беше ОК и от шест месеца бях нечия "принцеса". Е, всъщност като се замисля... Стоп! Не си довърших ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??