Неангажиращата покана за кафе от една стара приятелка се превърна точно в това, което очаквах. Е, поне бях подготвена. Когато след шаблонния ми въпрос "е, как я караш от последната ни среща?" започна потокът от думи, аз спокойно стоях на червеното кожено диванче в кафето, гледах отрепетирано състрадателно и от време на време кимах и се възмущавах. Тя започна от провалените си планове за weekend-а, продължи с това как се е издънила на един важен изпит и накрая, естествено, стигна до разклатилите се взаимоотношения между нея и гаджето и. За момент помислих, че това ще продължи повече от 100 годишната война, но тя все пак затвори темата с една дълга и драматична въздишка. Отпи от вече изстиналото си кафе и попита "А ти?". Отговорих, че не ми се случват такива неща и чукнах под масата. В действителност животът ми наистина, сякаш никога до сега, не е бил по-подреден и чудесен. Всичко в училище беше ОК и от шест месеца бях нечия "принцеса". Е, всъщност като се замисля... Стоп! Не си довърших ...