Мисля си… за нещата… онези - незапочнатите, онези -незавършените… и онези другите… невъзможните, като теб и мен…
Мисля си… не ти е лесно да си невъзможен, нали?
Мисля си… за всички онези пропуснати моменти… за незапочнатите и незавършените…
Мисля си… за теб и за мен, за нас… а има ли нас… или сме толкова невъзможни, че дори не сме ти и аз…?
Мисля си… за всички онези неща, които не написах в писмата до теб и за всички онези писма, които не изпратих, защото си невъзможен…
Мисля си… че си толкова невъзможен, защото си много истински…
Мисля си… колко е хубаво, че ми се случваш…
Невъзможен си… но само ти ме правиш възможна…