Зукърбърг създава Facemash (предшественика на Фейсбук) на 28 октомври 2003 г. по време на втората си година в Харвард. Сайтът използва снимки от онлайн директория със снимки на студенти от университета,  като се сравняват по две едновременно и се търси по-привлекателния между двамата. На 4 февруари 2004 г. той пуска  The facebook, което предшества днешния сайт. 

       Интернет сайтът успява да постигне голяма популяризация  в цял свят.

Положителните страни са, че: можем да запознаем другите със себе си - със своите интереси, имаме свобода на мнението, защото можем да споделим всичко, което мислим, стига това да не са обидни думи, които засягат достойнството на личността на някой друг. Можем да открием стар познат или приятел, когото не сме виждали от много време. Имаме възможността да се свържем с когото искаме,  по което и да е време на денонощието, без никакъв вид ограничения.

Уебсайтът е преведен на над 65 езика, така че да може да бъде достъпен за държави от целия свят. Също така Фейсбук ни запознава с различни видове социални събития и актуални страници, които ни информират за случващото се.

   Отрицателни страни са, че нашата лична информация не може да бъде напълно защитена, защото всеки един  от  ,,приятелите”  ни може да свали моите снимки или лични данни и да ги използва срещу мен. Статистиката показва, че потребителите на сайта средно прекарват поне 55 минути в него всеки ден. Средно на месец всеки потребител изпраща по 8 покани за приятелство, пише по 25 коментара, става фен на 2 страници, бива поканен на 3 събития и се присъединява към поне 12 групи. Цялостният проблем е, че Фейсбук се е превърнал в начин на живот за повечето хора, някои го  сравняват с наркотик, защото е сайт, в който  повечето хора влизат и прекарват доста голяма част от свободното си време. Сайтът е  илюзорен опиум за модернизъм и прогрес, защото преоткриваме нови запознанства и събития, но всички те крият своя риск, защото не знаем  с кого си пишем, защото всеки има свободата да се представи за когото иска, дори и под фалшив профил. Имаме толкова приятели във Фейсбук, което ни  създава измамното чувство за близост и, че може би не сме сами, но всъщност истината е, че много малко от тези псевдо приятели, които имаме във Фейсбук, са ни истински приятели в живота. Най-пагубната част от цялата ситуация е, че хората несъзнателно позволяват да бъдат манипулирани, защото дават информация за себе си и за своя личен живот, което ги прави прекалено открити в обществото и най-вече в социалната мрежа. Този факт е отрицателен, защото можем да станем жертви,  че ако  някой реши да  се възползва от личните данни или снимките ни, те могат да  попаднат в неподходящи ръце или неблагоприятни сайтове. Друг много важен проблем е, че докато сме заети да публикуваме информация за себе си, ние ставаме безинтересни на околните, защото те вече знаят всичко за нас. Губим много повече, отколкото печелим, поради простия факт, че преди години, когато хората не са имали Фейсбук, не са знаели всичко за някого или за дадено мероприятие, за това са се интересували, не са изпращали целувки по чатове, но за сметка на това са имали истинска близост, защото когато са се виждали със своите приятели на живо, са им давали най-топлата си целувка, защото са усещали липсата и нуждата от близките си, които са били около тях. Преди усмивката не е била просто едно усмихнато човече, а чувство, което те изпълва с топлина. Това са тези дребни съществени неща, без които човек губи своята стойност. 

     Интернет сайтовете, които са социални като Фейсбук, отдалечават хората, като ги заблуждават, че се намират на един клик разстояние. По този начин се губи чувството какво е да видиш някого наживо, да можеш да го докоснеш и да видиш радостта и болката в очите на човека, който седи срещу теб. Да можем да изразим емоция, която е истинска, а не е под формата на човечета, защото по този начин се превръщаме в емоционални инвалиди, които са забравили какво е да показваш чувствата си.

Загубим ли сърцевината на човешкия корен, оставаме безмълвни пред себе си и пред света, в който живеем.