ФИЛОСОФИЯТА НА ЖИВОТА
Животът на всеки човек е разнообразен и неустоим, стига сам да положи усилия за начина си на живот и да изгради здрава основа под нозете си. Човек се учи от грешките и постъпките си и попада в различни кръговрати на съдбата, но тук и дава искрица топлина.
Всеки от нас си задава много въпроси: "Какво е правилно?", "Какво е грешно?", "Какво е добро... лошо и т.н.?". В последствие разбираме самата истина, която ни подсказва, че отговори на тези многобройни въпроси няма.
Животът ни изправя пред различни обстоятелства, вкарва ни в огнени пламъци, клопки и капани, но самият той ни и спасява от тези лоши неща. Човек, докато е жив, се бори със самия себе си, ала единственият виновник за тази безкрайна война, според него, е дело на живота. В последствие стига до заключение, че съдбата е единствена заподозряна в това отношение. Мъничко е нужно на човек да се усмихне, ала много повече му трябва да завърти живота си на 360 градуса. Тази безкрайна война на алчност и безхаберие, това незнайно чувство за виновност и грях са единствените причини за човешкото прозрение в реалността...
Понякога следваме своята философия на живот, но в следващия момент полагаме клетва с душата и сърцето си и продължаваме да дирим спасение в битието. Когато не се вслушваме в съветите на близките си, тогава се обричаме на желана смърт. Именно поради тази причина хората посягат на живота си, защото войната е развълнувала в широк спектър главата му...
Определена философия на живота според мен няма и просто не може да съществува. Всеки човек е самостоятелен и единствен познайник на окултното. Ние не сме роботи, за да следваме определени правила за бит и култура, за живот и смърт, а философията на живот, мисля, е точно това - правила, норми и закони, с които човек доверява самия себе си...
Животът е като манастир! Всеки ден сме изправени пред молитвите си и заблуждаваме себе си, че сме щастливи!!!
Животът е просто мит, легенда, знание...
Животът е Рай!!!
Животът е миг като вечност, а философията на живот не съществува... Тя остава като пламъче да настоява в побърканите глави на хората... Тя остава да трепти като струна някъде в тъмнината... Тя остава завинаги пленница на съдбата...
Животът бавно, малко по малко, си тече и продължава да се влива в океана, докато не остане само гробница на духовни размисли...
© Янислав Иванов Todos los derechos reservados