Георг Вилхелм Фридрих Хегел е немски философ, живял през края на 18 в. Той е роден на 27 август 1770 г. в Германия и по-точно в Щутгарт. Особеното при него е, че е бил по-трудно разбиран философ дотогава, защото е имал по-противоречиво мнение. Но за сметка на това той оказва голямо влияние върху философията. Той е представител на немският идеализъм, и не случайно е известен с формулировката: „абсолютен идеализъм.”

Той е казал думи, които остават в историята и до днес, а именно: „философията трябва да започне с объркване.”

Според мен е напълно прав, дори и сега близо 3 века след неговата смърт е така, и може би така ще бъде. Защото, човек, опознал до такава степен философията знае, че това е духовна наука. Това е наука, учеща те да бъдеш преди всичко човек, с достойнство и на ниво. Да опознаваш и да градиш себе си такъв, какъвто искаш да бъдеш. Разбира се, през този период настъпва известна обърканост, но това е само временно. Това объркване „създадено от философията” може би е времето, през което оставаме сами със себе си в размисли, или може би не? - При всеки е индивидуално. Насаме или не -       изпаднем ли в размисъл дали за нас, за хората около нас, за живота, ако щеш – ние на първо време се объркваме и после започваме да подреждаме правилно мислите си.

Философията е трудна наука. Определено не всеки може да владее философските умения. Затова трябва богат речник и доста висока обща култура. Не случайно не се отдава на всеки. В днешно време малцина са тези, които се интересуват от такива науки, да не кажа от никакви.

Относно последното казано от този широкоизвестен философ: „трябва да се съмняваш във всичко”. – Ами да, тук също е прав. Не само в днешно време – било е така, сега е така и сигурно ще бъде така. Винаги ще има в какво или в кой да се съмняваме. То ни е вътрешно заложено или просто е въпрос на лично мнение. Някои предпочитат да не се съмняват, някои – не.

 Аз лично смятам, че винаги трябва да бъдеш нащрек, защото в този свят всичко е възможно. Едно съм научила от живота – че трябва да бъда повече реалист, с обективна преценка.

Съмнението е странно чувство... То поражда при някои ревност, при други тъга и пр. Мисля, че не трябва да се съмняваме дотолкова, че да се вманиачаваме, защото е досадно и парадоксално. Не винаги трябва да се вживяваме толкова в ролите си, защото иначе къде ще отиде времето, предназначено за нас?! Трябва да имаме повече доверие на хората около нас. Все пак животът е един и нищо човешко, не ни е чуждо.

Философията поражда съмнение, и с право. Човек, мислейки за живота и за духовното си израстване, се обърква, което е напълно разбираемо. В този процес на израстване, философията ще ни бъде неизменим спътник, стига да знаем как да вникнем в нея.