Няма сълзи, само тишина и цигарен дим... знам, че е за последно и за това мълча... Никога повече няма да съм тук, с вас, с лъжите ви. Никога повече няма да повярвам в тази илюзия... никога! Не знаете, нали?! Не знаете, че вече не съм като вас, не съм част от вашето общество, от вашата "реалност"... не знаете и не разбирате... и по-добре. Дано някой ден ми простите, дано някой ден ме разберете... но всъщност за какво ми е вашата прошка и разбиране??? Та не бяхте ли точно вие тези, които ме научихте да не прощавам, да не обичам и да греша?! Ден след ден, грешка след грешка, докато не затънеш докрай в калта! А и как иначе, нали всички трябва да сме заедно, било то и в пропастта...! Историята на живота ми бе вечното търсене на правилното, но то сякаш ме избягваше... може би на погрешното му харесваше компанията ми... на него и на вас. Искахте да съм с вас, да бъда като вас, но не се научих. Не можах! Не знаете, че съм друга, не виждате омразата в очите ми и се усмихвате... "Наздраве" прови ...