Глобалното заличава или подчертава локалното

            Темата за глобализацията се превърна в един от най-актуалните  (и несъмнено наложителни) дебати през последните няколко години. А в началото на новия век това е едва ли не топ-проблема не само в медийното, но и в културо-социалното пространство.

            И макар за някои думата "глобализация" да е просто мъгляво понятие със съмнителен смисъл, за други чрез въпросния термин може да се определи цяла епоха - епохата на глобализиране. Тя не е преходно явление с преходна функция, а съществен феномен, роден изпод умерено стабилните основи на цивилизованото общество. Да, без цивилизация глобализацията е немислима; те са взаимно свързани и си влияят симбиозно. Чрез техническия прогрес обществата се обвързват едно с друго и се срастват в общ организъм. Тези, които странят от неписания закон на обединяването, в т.ч. - глобализирането, обикновено остават изолирани. Затова би било глупаво, ако погледнем едностранчиво и просто кажем "Не!" на глобализацията; това ще е равносилно на заклеймяването на естествения отбор, прогреса, еволюционния процес, властващ из цялата вселена; цялата космическа цикличност, която създаде падението през XX-ти век, но която (да се надяваме) ще създаде и възхода през XXI-ви век. Пътеката към бъдещето не е лесна за минаване и ако не сме се хванали за ръце с останалите или ще се изгубим или ще закъснеем, най-образно казано.

            От друга страна няма да е съвсем редно и ако сляпо се влеем в глобалната ера. Това също крие огромни рискове...

            Основните обвинения, отправени от антиглобалистите са свързани с все по-скоростно изчезващата идентичност на тези, които вече са станали "глобални". Освен това по-малките общества с интегрирането си са принудени малко или много да се подчиняват на по-големите, по-богатите, по-силните от тях. Националните характеристики също се стопяват или по-скоро размиват в една по-обща картина, на фона на която езикът, обичаите, паричните единици и пр. се запазват само ако приложението им е от полза на останалите, на "батковците".

            Вероятно тези условия биха се сторили прекалено крайни и егоистични на мнозина, но мислещите в перспектива граждани на света ще разберат - едни навреме, други сигурно с известно закъснение, че в случая почти не съществува позицията да избираш. Алтернативният избор би бил тероризма и "пичовете" от "Ал Кайда" и всичките подобни екстремисти вероятно дълго биха ораторствали с цел "отваряне на очите", но очевидната истина е, че хора като Осама Бин Ладен просто са обречени на забвение в бъдещото общество на Голямото село, на глобалния живот и политика. Европа вече е обединена, еврото е сред най-стабилните валутни единици на планетата, България e вече част от ЕС и хепиендът би трябвало до десетина години да настъпи. Не че през 2015 г. хората ще са лишени от проблеми, престъпност, зверски атентати и т.н., но тогава сигурно ще сме много по-сплотени и единни, много по-расово неангажирани, много по-опитни в боравенето със законите за глобалност. Това ще ни предпазва повече. И тук не става въпрос за отвлечена утопия, за въображаемия прекрасен нов свят, който не е нищо повече от химера, а за изчистването на обществото от предразсъдъците на провинциалното мислене, което не се изчерпва само с бясна престрелка в столична дискотека, а с политически принципи, народопсихология, приоритети.

            Както вече отбелязахме, глобализацията не е с рождена дата отпреди година-две, а е процес, който десетилетия наред се формира и оформя. След двете световни войни, които съвсем между другото също можем да възприемем като своеобразна версия или условие на глобализацията, свалянето на Берлинската стена, революциите в капиталистическите страни, всичко това са стъпките на обединяването - рани, които човечеството лекува, системи, които се разрушават и на тяхно място идват (дали?) по-достойни, по-приложими от предишните; появата на интернет, а преди това - звездните чудеса на сателитите, совалките, орбиталните станции: явления с неоспоримо значение.

            И това е само началото.

            А ние ще бъдем част от това начало и нашите деца ще довършат започнатото. От нас за тях един съвет: Мисли глобално, действай локално!