Животът е тежък и всички го знаем. Всеки човек си има свой начин да преодолее
трудностите си. Накои се изправят срещу тях, други панически бягат... Аз пък
поставям поредната тухла в стената. Градя стена от лъжливи емоции и изражения в
защита на себе си. Никой не бива да разбира колко слаба съм наистина. Но ти
дойде и провали всичко. Разруши стената и ме накара да повярвам, че сега ти си
моята стена. Не ме затвори някъде, дори ми даде свобода да живея. Но се чувствам
странно... сякаш съм гола. Изцяло гола и напълно щастлива. Ти виждаш всичко
скрито някога в мен. Няма вече тайни, стени и лъжи. Само голата истина и
пърченца разрушена преграда. Чувствам се чудесно в кожата си и за първи път не
се страхувам, че някой сякаш ме чете. Сякаш съм отворена книга  в прашната
библиотека на любовта. Не са ми нужни дрехите - те са за самотниците. А аз имам
теб и само от това се нуждая за да живея!Благодаря ти, че ми позволи да се
чувствам щастлива от това, което съм. Вече нищо не може да ме накара да спра да
се боря! И това е голата истина...