Жената – това чудо на природата, което ни озадачава и до днешна дата със своята натура. Жената е синтез от две символни полета на противоречия, които едно с друго установяват невиждана хармония – това на греха и това на хубостта-невинност. Тя ни носи същото послание, както и добре познатият Йовков разказ „Албена“ – посланието за невинната красота, водеща към греховна гибел. Точно като един Дявол, маскиран като Ангел, жената може да ни повлече към всевластния си пандемониум на греховното, всред който да преоткрием красотата на всевишното библейско творение. Такава евино-невинна симбиоза от романтични копнежи, която може да преобърне целия мироглед на Избраника си до такава степен, че той да я обяви за единствената дама на сърцето си /по ренесансов шаблон/.
Жената е представена като божествено чиста сълза в множество средновековни романи. Белоръката кралица в романа „Тристан и Изолда“ е най-качественият и точен пример за гибелната красота на жената. Греховно красива е и героинята от известния българския роман „Тютюн“ на Димитър Димов – Ирина. Момиче с големи амбиции за невзрачното бъдеще, пленява буйния млад мъж – Борис, с когото имат мимолетна авантюра. Ирина омайва младежите на своето време с хладна съблазън и кокетничество. Тя е българското олицетворение на Дявола в тяло на Ангел.
Жената – инфантилното творение с неземна красота, която е чак болезнено греховна и единствено уникална по свой начин. Разгадаването ѝ би могло да бъде опасно. Също като книгата на Абдул Ал Хазред „Некрономикон“, жената може да унищожи този, който дръзне да я разгадае. Тя е грешна и красива, дъщеря на една Гибел и един Хаос, които, обединени, формират съвършената хармония на божественото.
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados
Искрено твоя: Княгиня Нощ