Хайде да летим
Кино. Обожавам да ходя на кино. Първия филм, който гледах, беше в детската детската градина и то за беля. Влюбих се в белия екран. И пак за беля - филм с пирати, папагал и русалка. Олеее, колко нощи в мечтите си съм бил пират(не сомалийски де, а от добрите със шпага и смело сърце, прекрасен, голям, нахален, пъстър, говорящ приятел, кораб - красив платноход с бели огромни платна, порещ морската шир. И за капак влюбена русалка). Минаха години и разбрах, че не е хубаво да си пират, че може да те обесят. Капитан не станах, че платноходите не са на мода. С русалката... нещо не се разбрахме, оказа се, че ми е дървен характера, а тя била чувствителна натура. Ноооо пък имам приятел папагал. Казва се Роко. Запознахме се на морето на Приморско. Още тогава се сдушихме. Нали се сещате - Господ е събирач. Събира спуканите гърнета, че като дрънчат да се чува високо и далече . Та да продължа, оказа се, че със собственика на папагалите сме учили в едно и също училище и че от есента ще живеем в един и същи град. Късмет ли, случайност ли, но си викам - с папагала няма да е като със русалката. Дойде есента. След като приключи морският работен сезон на Роко (сещате се, на черноморието срещу заплащане се снимате с папагал, друг е въпроса после кой е папагала на снимката... нали) собственикът дойде на гости. Обслужихме колата и му дръпнахме голяма игра с Роко. То не бяха салта. То не беше да се прави на ястие. Дори умее да псува, но това е тайна и не сте го чули от мен. Като свърши с номерата и седнахме на по кафе, казвам на собственика:
- Пусни го да полети малко из помещението, високо е, широко е, няма къде да избяга!
- Тихо! - ми казва собственикът - Той не умее да лети(подрязани са му перата на крилата и опашката). В това е тайната на дресировката! Ако се научи... никога няма да бъде спокоен!
Сякаш някой ме удари с чук по главата. Виж къде бил "ключа за мазата"!
Колко хитра е системата. Когато си малък, ти разказват за Икар с натъртване на това "виждаш ли как се е пребил с тая негова мечта" (така ти подрязват перата) и ти забравяш за летене.
Та думата ми е: "Ние сме също толкова пъстри като папагалите, може би и с по-пъстра перушина, а и имаме крила... Там над дупето растат... Хайде да летим!"
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубава история! "... където е протеста, там е свободата, където е свободата, там е живота, където е живота - там е творецът, а където е твореца, там за съжаление е властта..."
-
Отличный рассказ! Мы все с крыльями, но без... пупков...
-
Ахааа, значи има два вида гориво за летете. Едното - освободено съзнание, другото - субект от противоположния пол/или пък от същия - според предпочитанията/
-
Привет Петьо ! Ще ти открия една тайна как се разперват крила. Нежни женски длани по ямките на мъжа там над дупето и топли мъжки длани по ямките над дупето на жената и погал , погал.......погал и следва полит , полит....излит! Усмиииииииих!
-
Ау, какво се сетих Миг31,...'' Човекът е като папагал, твоят герой в случая, да лети не може, а само повтаря чужди приказки..'', а, аз
се самосезирах и не открих там някъде крила и пера... Да са оскубани ли -
Браво! Много хубаво послание. Хареса ми всичко и особено елементът на изненадата.
-
Привет Катя! Искрена усмивка ! Летенето ли лесно е ! Едни пият алкохол за да полетят , други пият някакви нещица , а трети като мен просто не заключват рамки съзнанието си ! Оставям го да си съществува в Нищото (където е неговият дом) и така То е свободно да постичне Всичкото!
-
А ти как летиш? 🙂
Подозирах, че ще напишеш хубаво есе и познах.
Замислящо и усмихващо е.🤔😄
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
