Хайде да летим
Кино. Обожавам да ходя на кино. Първия филм, който гледах, беше в детската детската градина и то за беля. Влюбих се в белия екран. И пак за беля - филм с пирати, папагал и русалка. Олеее, колко нощи в мечтите си съм бил пират(не сомалийски де, а от добрите със шпага и смело сърце, прекрасен, голям, нахален, пъстър, говорящ приятел, кораб - красив платноход с бели огромни платна, порещ морската шир. И за капак влюбена русалка). Минаха години и разбрах, че не е хубаво да си пират, че може да те обесят. Капитан не станах, че платноходите не са на мода. С русалката... нещо не се разбрахме, оказа се, че ми е дървен характера, а тя била чувствителна натура. Ноооо пък имам приятел папагал. Казва се Роко. Запознахме се на морето на Приморско. Още тогава се сдушихме. Нали се сещате - Господ е събирач. Събира спуканите гърнета, че като дрънчат да се чува високо и далече . Та да продължа, оказа се, че със собственика на папагалите сме учили в едно и също училище и че от есента ще живеем в един и същи град. Късмет ли, случайност ли, но си викам - с папагала няма да е като със русалката. Дойде есента. След като приключи морският работен сезон на Роко (сещате се, на черноморието срещу заплащане се снимате с папагал, друг е въпроса после кой е папагала на снимката... нали) собственикът дойде на гости. Обслужихме колата и му дръпнахме голяма игра с Роко. То не бяха салта. То не беше да се прави на ястие. Дори умее да псува, но това е тайна и не сте го чули от мен. Като свърши с номерата и седнахме на по кафе, казвам на собственика:
- Пусни го да полети малко из помещението, високо е, широко е, няма къде да избяга!
- Тихо! - ми казва собственикът - Той не умее да лети(подрязани са му перата на крилата и опашката). В това е тайната на дресировката! Ако се научи... никога няма да бъде спокоен!
Сякаш някой ме удари с чук по главата. Виж къде бил "ключа за мазата"!
Колко хитра е системата. Когато си малък, ти разказват за Икар с натъртване на това "виждаш ли как се е пребил с тая негова мечта" (така ти подрязват перата) и ти забравяш за летене.
Та думата ми е: "Ние сме също толкова пъстри като папагалите, може би и с по-пъстра перушина, а и имаме крила... Там над дупето растат... Хайде да летим!"
