Аврелий Августин (354 – 430 г.)

Въпреки, че след Павел (и другите новозаветни автори, разбира се), за нито един човек не може да се каже, че има най-значим богословски принос в изграждането на църквата, със сигурност може да се твърди, че Аврелий Августин от Хипон заема едно от централните места в оформянето на християнската мисъл. През годините творбите му са цитирани от множество влиятелни християнски писатели, а името на епископа от Хипон е записано с големи букви не само в европейската, но и в световната история.  За Августин се счита, че е последният мислител от класическата и първият от средновековната епоха.

Запознаването с този знаменит богослов е важно начинание за съвременния борец за истината, не само заради дълбоката мъдрост, която извира от писанията му, но и заради важния паралел, който може да бъде поставен между променящия се свят в дните на Августин и бързите темпове на трансформация, случващи се в болното ни настояще. Посред бурята на времето, погледът на богослова е обърнат към вечното; към това, което не се променя и именно оттам идва силата му да задава автентична посока – посока, в която има надежда и сигурност.  

Свети Августин от Хипон е роден през 354 г. в град Тагаст (дн. Сук Ахрас - Алжир) в римската провинция, наречена Африка. Баща му се опитва да му даде добро образование, но младия Аврелий е непоследователен в желанието си да се учи. В младостта си Августин е отдаден на неморален живот. На 16 години той става сексуално активен. Майка му, посветена християнка на име Моника, е ужасена от делата на сина си. Тя го насърчава „с голямо безпокойство“ да бъде целомъдрен, предупреждава го за опасността от греха на блудство и го моли да страни от омъжените жени. Блудният син обаче смята, че това е глупав женски предразсъдък и с всички сили се отдава на страстите си.

Младият Аврелий обаче от опит разбира, че в предупрежденията на майка му има известна логика, когато жена, с която има връзка забременява от него. От една страна той иска да постъпи лоялно към тази, която носи в утробата си рожбата му, но от друга страна смята, че е твърде млад, за да носи отговорност за отглеждането на дете. Все пак чувството на отговорност надделява и когато заминава да учи реторика в Картаген, Аврелий взема бременната жена със себе си. Синът им се ражда, след като двамата пристигат в Картаген. Дават му името Адеодат, което означава „Божи дар.“

Реториката се отдава на Августин, но неговата истинска страст е философията. Търсенето на истината за Аврелий обаче е причината за честия му сблъсък с множество душевни терзания. Дълбоко в себе си младежът усеща, че копнежът за светски удоволствия е причината да чувства това разкъсване в душата си. Целта на Аврелий е да намери истинската свобода, но някак си инстинктивно осъзнава, че свободата и разврата нямат нищо общо.

През първата година в Картаген бащата на Августин Патриций умира. Младежът разбира, че заради настоятелните молби на съпругата си, преди да умре, Патриций е приел християнството. Взаимоотношенията между Моника и синът й обаче остават хладни. Причината за дистанцията между майка и син се коренят в греховния начин на живота на Аврелий и в афинитета му към еретичните учения. Основните им противоречия всъщност са свързани с темите за философията и манихейството (Манихейството е универсална дуалистична религия, която включва в себе си повечето известни за онова време религиозни традиции). Отдаден на философията Августин смята, че християнството е твърде елементарно и затова той намира удоволствие да мъдрува с приятелите си, повечето от които са последователи на манихейството. 

В Рим приятели-манихейци запознават Аврелий с префекта на града, който търси учител по реторика за императорския двор в Милано. През 384 г. Августин приема назначението и заминава за Милано. Разгулният живот продължава и на новото място, докато през 386 г., целият свят на обещаващия учител по реторика се срутва. По време на разходка с приятеля си Алипий Аврелий преживява нещо, което може да се сравни с паническа атака. Той е в състояние да контролира физическото си тяло, но не и волята си. Августин е съкрушен от преживяното. Малко по-късно младият мъж разбира, че най-сетне е дошъл момента да приеме Христос в сърцето си. През всички тези години на философски търсения в крайна сметка Аврелий Августин стига до неоспоримия факт – единствено Учителят Исус Христос предлага на последователите си истински смислен живот.

И така, Божията благодат привлича бъдещият богослов и епископ на Хипон, и разкъсва оковите на 15 годишен живот в сексуална неморалност. Съпротивата на Аврелий срещу Бог най-накрая се пречупва. Във вярата в Христос той открива това, което винаги е търсил – „суверенната радост” – с тези думи Августин назовава благодатта на Бог. И целият живот на Августин от тук нататък се превръща в свидетелство за победата на „суверенната радост“ над страстите на плътта.

Епископ Амвросий кръщава Августин през 387 г, след което бъдещия богослов се завръща в Африка. Той създава монашеско общество, а през 391 г. е ръкоположен за свещеник в град Хипон. Реторическите му умения, сега употребени за проповядване на Благата вест за Божия Син Исус Христос, са забележителни. Августин става изключително известен проповедник. Запазени са над 350 негови проповеди от този период – проповеди, в които той радикално се противопоставя на манихейството, донатизма, и пелагианизма. За да защити християнската вяра, Августин не веднъж влиза в открит конфликт и със самия Пелагий.

През 396 г. Августин става помощник-епископ на Хипон, а по-късно и епископ. Той пише огромен брой съчинения, събрани в повече от 100 книги. Най-известните от съчиненията на знаменития автор са: „Изповеди“ (397 – 400 г.); „За Божия град“ (403 – 426 г.); „За Троицата“ (400 – 415 г.); „Тълкувания на Псалмите“ (386 г.); „За свободното решение“ (388 – 395 г.); „За музиката“ (389 – 391 г.); „Разговори със себе си“ (387 г.); „Равносметка“ (426 – 427 г.) и др.

Със своите творби Аврелий Августин всъщност задава посоката на църквата за следващото хилядолетие, а някои смятат, че въздействието на книгите му може да бъде усетено чак до наши дни. Такава констатация изобщо не е преувеличена, имайки предвид, че влиянието на богослова е изключително осезаемо в две от трите основни течения в християнството, които иначе имат своите противоречия в исторически и богословски план – Римокатолическата църква, от една страна, и Протестантската църква, от друга страна.

Аврелий Августин е цитиран еднакво и от католици, и от протестанти. Влиянието му върху живота на Мартин Лутер и Жан Калвин е изключително голямо. Той е богословът, който (след Павел и другите новозаветни автори) оказва най-силно въздействие върху светогледа на прочутите реформатори. В своите трудове и Лутер, и Калвин многократно цитират пасажи от негови произведения. В творчеството на епископа от Хипон присъстват темите за благодатта, истината, причините за наличието на зло в света и др. Тези теми хвърлят светлина върху цялото по-нататъшно богословие на Западната църква.

Августин е някой, който от опит знае какво е да бъдеш воден от страстта към плътската наслада. Затова той често поставя акцент върху факта, че нито една наслада не може да се сравни с общението с Бог. Може би затова най-популярната му книга „Изповеди“ е под формата на молитва. Всяко изречение в тази творба е обръщение към Бог. Подобен подход всъщност показва дълбочината на зависимостта на Августин от Бог; зависимост, която го прави свободен; зависимост, която разкрива неутолимия му духовен глад; зависимост, която не се срамува да разкрие човешката му уязвимост; зависимост, която разкрива естествения му копнеж за приемане на благодатта – тази „суверенна радост“, която побеждава греха и страстите на плътта.

Именно поради тази зависимост Августин пише и за радостта: „Има радост, която не се дава на нечестивите, а на онези, които Те обичат заради Теб Самия, и тази радост Си Самия Ти. И това е щастливият живот – да се радваме за Теб, чрез Теб и в Теб…“; пише и за промяната: „Никога не изпитвам трудности да вярвам в чудеса, тъй като преживях чудото на промяна в собственото си сърце.“; пише и за истината: „Защо обаче истината поражда ненавист и враждебни са хората към човека, проповедник на истината? Не става ли тъй, защото истината е дотолкова обичана, че който обича нещо друго, той иска обичаното от него да бъде истината и понеже не желае да бъде лъган, не желае да бъде разкрито, че се лъже. И тогава подобни хора мразят истината заради онова, което обичат вместо истината.”; пише и за красотата от взаимоотношенията с Бог; и за предизвикателствата; и за разрушителната сила на греха и т.н..

Августин живее един живот, който е изпълнен с противоречия, но и с победи. Този изключително влиятелен богослов умира през далечната 430 г., по време на обсадата на Хипон от германските вандали; посланията му обаче са все още живи. И все още задават посока. Всъщност посланията му са по-навременни от всякога, защото в това време на мрак, думите на епископа от Хипон ярко осветяват. Осветяват с пламъка на единствената Истина – истината за Божия Син Исус Христос.

„Истината е като лъв! Не е нужно да я защитавате. Пуснете я. Тя ще се защити сама.“ Аврелий Августин