Джон Оуен (1616 – 1683 г.)

Върху образа на Джон Оуен бавно, но сигурно се спуска мъглата на забравата – написаното от него не е особено популярно днес; за личния му живот се знае много малко, и изглежда този факт няма изгледи скоро да се промени; нито един от дневниците на Оуен не е запазен, достигналите до наши дни писма, особено тези, които могат да хвърлят светлина върху ключови моменти от неговата биография, са незначителни на брой. А времето неумолимо тече и името Джон Оуен сякаш е „обречено“ да остане непознато за идващите поколения.

И все пак може би не бива да се отказваме толкова лесно от срещата с този богат с послания и значим като влияние писател. Независимо, че гласът му не се чува силно, той не е изцяло заглъхнал. Все още можем да доловим звученето му, а когато посланията му достигнат до нас, тогава ще можем да разберем мъдростта на това, което всъщност казва. В творбите си Оуен споделя мисли, които през всичките тези години са рисували дълбочини, разкриващи едно посветено на Бог сърце. И въпреки, че подробностите за личния му живот са разочароващо малко, то си заслужава да се опитаме да надникнем зад покривалото на времето, защото там се крие личността на един истински будител на християнския народ.

Джон Оуен не прилича на някоя от съвременните суперзвезди. Той е малко невзрачен, почти незабележим, особено за взискателния повърхностен вкус на днешния компютъризиран и свръхобразован човек. Той е тих и скромен мислител. Без да парадира може да бъде видян от съгражданите си да изпълнява пасторските си задължения, или пък да бъдe намерен в кабинета си, надвесен над книгите. На пръв поглед той е най-обикновен пастор или по-скоро типичен академичен администратор в Оксфордския университет; той изобщо не прилича на човек, който е способен да окаже ключово влияние в живота на своите съвременници, а още по-малко на хората от следващите десетилетия и столетия; той изобщо не притежава външните белези на създадения от съвременната култура образ на герой, воин, рицар, победител, храбрец…

Фактите обаче изненадват – Джон Оуен е един обикновен човек, с необикновено богословско влияние върху съвременниците си и върху множество християнски богослови от поколенията след неговото. Той оставя изключително писмено наследство, а посланията, излезли изпод перото му, вдъхновяват читателите с живителната сила, която притежават.

Всъщност Джон Оуен е един от най-великите интелектуалци на пуританското движение (Пуританството е християнска и обществена доктрина от 16 и 17 век. Целта на движението е да „изчисти“ англиканството от остатъците на католицизма, както по отношение на теологичната страна, така и в религиозната практика. Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията под силното влияние на калвинизма в Западна Европа, но и в специфична за Англия посока.), който, в търсене на близост с Бог разкрива на читателите си онези мъдрост и чистота, които нито едно академично познание не може да осигури на човек.

Ежедневният копнеж на Джон да се приближава при своя Спасител му дава почти свръхестествена способност да се справя с тежките предизвикателства, които го връхлитат по време на целия му житейски път, като в същото време му помага и безкомпромисно да проповядва това, в което вярва (Две от основните тези в светогледа на Джон Оуен са, че Бог оправдава грешника чрез вяра в Исус Христос; поради факта, че Христос е достоен, грешникът получава дара на вярата, който го отвежда към спасение).

Англия през XVII век е арена на множество различни по характер исторически драми. Избухват войни; вихрят се политически интриги, властта и формата на управление се сменя неколкократно, епидемии опустошават села, градове и цели региони; ширят се множество религиозни противоречия и др. В контекста на всички тези житейски бури Оуен осъзнава, че познаването и обичането на истината за Христос не са елементарно усещане и безсмислено преживяване, но че те са единственият път към вечния живот и неизразимата божествена радост. Това убеждение е причината Джон Оуен да приема толкова отговорно противоречията на своето време.

През 1642 г. започва гражданската война, в която парламент, народ и войска се противопоставят на крал Чарлз I и неговите привърженици. Резултатът от този конфликт е създадената от Оливър Кромуел първа и последна английска република. Точно през този период Джон Оуен се премества в Лондон, където се случват пет важни събития, които оказват огромно въздействие върху целият му житейски път.

Първото и със сигурност най-важното е обръщането му към вярата. До този момент Оуен има задълбочени познания върху Словото, но му липсва увереност в личното спасение. През 1642 заедно с братовчедите си отива да чуе известния за времето си презветариански проповедник Едмънд Калъми, но по някаква причина нашумелия служител не се появява на събранието. Вместо това на амвона застава някакъв напълно непознат говорител. Братовчедите на Джон искат да си тръгнат, но Оуен е прикован от изречените от проповедника думи от Матей 8:26 „защо се съмнявате, маловерци”. Проповедта оказва толкова силно въздействие върху Оуен, че не след дълго сърцето му се отваря за вярата и той преживява неизразима наслада от живата връзка с Бога, която запълва завинаги жаждата в сърцето му.

Вторият значим епизод е запознанството на Оуен с млада жена на име Мери Рук. Той се жени за нея, а техния брак продължава тридесет и една години, от 1644 до 1675 г., Третото събитие е публикуването на първата му книга „Разкриване на арминианството“. Това е важен момент в живота на Оуен, защото определя съдбата му на автор, който ще се посвети на писането до последните дни от живота си.

Четвъртото решаващо събитие през тези години е решението на Оуен да стане пастор на малка енория във Фордъм, Есекс. Той не остава дълго в тази църква, но въпросният избор всъщност потвърждава пастирския призив на Джон. И последното събитие от тези ранни години в Лондон е поканата през 1646 г. Оуен да говори пред парламента. Тази реч „изстрелва“ младия богослов в политическия живот на страната, и му отрежда важна роля в установяването на новата републиканска форма на управление. От достигналите до наши дни исторически сведения става ясно, че Оливър Кромуел проявява нескрит интерес към личността на Джон и открито демонстрира симпатията си към пуританския учен. Доброто отношение на Кромуел обаче не пречи на Оуен открито да критикува някои от средствата, с които лорд-протектора управлява Английската република.

Важно е да отбележим, че животът на Джон Оуен е изключително труден. Той преживява смъртта на първата си съпруга и всичките си 11 деца, повечето от които умират в много ранна възраст; допринася за установяването на републиката и в същото време е свидетел на нейния провал; с очите си вижда възстановяването на монархията, което е съпътствано с безмилостна разправа с поддръжниците на републиката; живее в и около Лондон – там, където преследването на кралските опоненти е най-силно; в продължение на двадесет години вижда отсечени главите на повечето от приятелите и съмишлениците си, набучени на колове по улиците на града; умира, страхувайки се, че голяма част от църквите са изоставили учението за Троицата и оправданието чрез вяра в Христос, и в крайна сметка се примирява, че делото му на реформатор и идеолог на английската Реформация е на път да се провали.

Наследството, което Джон Оуен оставя като писател е забележително. Той е един от най-издаваните писатели през XVII век; публикува около 8 милиона думи. Творбите му включват книги по теология, практично богословие, политика и икономика. Пише в много жанрове, а текстовете му са с различна дължина; публикува дълги богословски коментари, но издава и кратки стихчета на латински език.

Особено важен факт е приятелството на Оуен с Джон Бънян. Това, което ги свързва не е само съпричастността и на двамата към пуританското движение, но и уважението, което изпитват един към друг. След краха на английската република започва сурово гонение срещу пуританите. Джон Бънян е хвърлен в затвора, докато Оуен живее на свобода. Разликата в различното третиране на двамата се дължи на политическата кариера на Оуен, както и на обстоятелството, че на различните места в страната магистратите в различна степен преследват пуританите. В разговор между Чарлз II и Джон кралят е озадачен защо толкова образован богослов като Оуен си прави труда да слуша проповеди на Бънян. Отговарът на Оуен е показателен: „Ваше величество, с радост бих се отказал от цялото си образование, ако в замяна на това бих могъл да имам подобна (има предвид Бънян) способност да проповядвам.”

Една от най-добрите илюстрации за проявата на Божията милост във вихъра на тежки обстоятелства е свързана с факта, че многобройните опити на Оуен да измъкне Бънян от затвора остават без резултат. Когато най-сетне, през 1676 г., Джон Бънян излиза от затвора той държи в ръцете си един ръкопис. В затвора Бънян е написал алегория и когато се среща с Оуен той му показва своето произведение – произведение, което вероятно всеки християнин познава: „Пътешественикът – от този свят до онзи“. Оуен прочита книгата, след което запознава Бънян със своя издател Натаниел Пондър. Резултатът от тази среща е исторически – не след дълго на бял свят се появява забележителното произведение, което се превръща в литературна класика. След Библията, „Пътешественикът – от този свят до онзи“ е най издаваната християнска книга за всички времена.

Но нека се върнем към срещата, която набързо си уговорихме с този непознат доскоро писател от XVII век. Би било чудесно ако тази кратка среща с Джон Оуен е само началото на едно продължително приятелство. Макар да е малко невзрачен, почти незабележим обикновен човек, Джон има необикновено богословско влияние. Приятелството с него би било много ценно за нас, защото посланията излезли изпод перото му днес вдъхват живот, точно както, когато ги е писал. Тези послания правят това, което само едни добър приятел може да извърши – предизвикват ни да се стреми към близост. Близост с Божия Син Исус Христос.