Кори тен Бум (1892 - 1983 г.)

Драматичните времена не само разкриват колко уязвим всъщност може да бъде човек, но и изкарват наяве истинската същност на хората. Страхливците, злодеите, предателите, конформистите, непримиримите, борците, героите  изведнъж напускат тривиалните си ежедневни занимания и предприемат действия, които впоследствие или ги захвърлят в ямата на срама, или ги издигат на пиедестала на уважението. Принадлежащите към втората категория не се забравят лесно. Не. Те продължават да влияят на другите много след смъртта си, давайки им пример за това как един живот може да бъде изживян достойно.

Именно за такава героиня ще стане дума в това кратко биографично есе. Една необикновена героиня, която изглежда съвсем обикновено, има обикновена външност, обикновени ежедневни занимания, обикновен и дори малко скучен живот, докато един ден еднообразието и спокойствието ѝ биват разтърсени от същите онези драматични времена, които изкарват наяве истинската същност на хората.

Тази героиня се казва Корнелия Арнолда Йохана „Кори” тен Бум. Попаднала във вихъра на едни бурни и жестоки времена, които не могат да оставят човек пасивен към случващото се Кори избира да тръгне срещу комфорта на привидната сигурност и страхливата бездейственост и от домакиня и часовникарка се превръща в самоотвержена жена, която с риск за собствения си живот помага за спасяването на стотици хора.

Кори е родена в Амстердам, но първата половина от живота си изкарва в град Харлем, където живее с баща си Каспър, сестра си Бетси и други членове на семейство тен Бум. Основните ѝ занимания се изразяват в помощта, която оказва на баща си в часовникарското ателие-магазин, в създаването на младежки клуб за практикуване на вярата в Божия Син Исус Христос, както и във водене на класове по сценични изкуства, шиене и занаяти. Кори и семейството ѝ са членове на холандската реформирана църква, а вярата им в Господ Исус Христос ги вдъхновява да служат на местната общност, предлагайки на нуждаещите се подслон, храна и пари.

През май 1940 г. обаче германците окупират Холандия и спокойствието и рутината си отиват от спокойното градче Харлем. Новите власти веднага налагат множество ограничения на свободите на гражданите и по тази причина дейността на младежкия клуб е преустановена. През май 1942 г. една добре облечена жена, с куфар в ръка, застава на прага на часовникарския магазин на Каспър и със сълзи на очи заявява, че е еврейка, съпругът ѝ е арестуван преди няколко месеца, синът ѝ се е скрил, а тя самата се страхува да се върне у дома си. Появата на въпросната жена дава нова посоката в служението на семейство тен Бум. Каспър и дъщерите му превръщат къщата си в убежище за хора, които са преследвани от нацистите. И тази тиха съпротива срещу хитлериските потисници се превръща в практичния начин, по който семейство тен Бум започва да изразява своята християнска вяра.

През 1943 г. и през 1944 г. в къщата на Каспър по едно и също време обикновено живеят по 5-6 бегълци. Един архитект, изпратен от съпротивата, изгражда специална тайна стая за тях в случай, че нацистите внезапно решат да претърсят имота. Някои от бегълците, които преминават през скривалището са евреи, а други са членове на холандската съпротива. Много често се случва така, че бройката на хората, търсещи убежище да се увеличи драстично. Допълнителните „гости“ остават в къщата няколко часа или няколко дни, докато им бъде намерена „друга квартира“, в която да бъдат приютени. За близо двете години, в които функцинонира тайното убежище на семейство тен Бум около 800 бегълци преминават през скривалището, намирайки закрила в това време на смърт.

Ситуацията обаче се променя на 28 февруари 1944 г. Холандския доносник Ян Фогел разказва на немските власти за дейността на семейство тен Бум. Около 12:30 ч. на същия ден нацистите арестуват цялото семейство. Те са изпратени в затвора в Схевенинген, където Каспър умира десет дни по-късно. Скоро след арестуването си Кори получава бележка в затвора „Всички часовници в кабинета ви са на сигурно място“, което означава, че бегълците са в безопасност.

След Схевенинген Кори и Бетси са изпратени в Херцогенбуш, политически концентрационен лагер и накрая в Равенсбрюк, смесен трудов лагер в Германия. Там, след тежките работни дни, двете сестри провеждат богослужения, четейки от една Библия, която успяват да вмъкнат в лагера контрабандно. С  библейските разкази и с личния си пример Кори и Бетси помагат на много от затворничките да приемат християнската вяра. Докато са затворени в Равенсбрук, Кори и Бетси започват да правят планове след войната да създадат рехабилитационен център. За съжаление, здравето на Бетси постепенно се влошава и тя умира на 16 декември 1944 г. на 59-годишна възраст. Преди да умре, Бетси казва на сестра си нещо, което ще звучи в сърцето на Кори, докато е жива: "Няма толкова дълбока яма, която да е по-дълбока от любовта на Бог." Дванадесет дни по-късно Кори е освободена от лагера.

След войната Кори тен Бум се завръща в Холандия, и не след дълго се заема да реализира мечтата, която се ражда в разговорите с Бетси в концлагера. Кори разкрива център за рехабилитация, защото от личен опит знае, че за повечето свидетели на неизразимите ужаси на войната ще е трудно се впишат в нормалния живот. В работата на центъра се включват лекари, медицински сестри, градинари, домакини и др. Някой от членовете на персонала обаче смятат, че Кори трябва да управлява центъра по-строго. Според тях основните проблеми са следните: дневният режим е твърде свободен и в центъра никога нищо не е заключено. Един човек от домуващите например постоянно излиза на разходка в три часа сутринта. Кори обаче е на мнение, че тези, които в продължение на дълго време са живяли заключени зад стени и телени огради трябва да чувстват свободата да ходят навсякъде по всяко време.

Много хора намират изцеление и мир в центъра за рехабилитация, но в онзи период една група хора не могат да намерят мир никъде в Холандия. Това са мъжете и жените, които по време на войната са помагали на нацистите. Веднага след края на войната холандците изливат върху предателите целия гняв и омраза, които са таили в продължение на петте военни години. Кори обаче вижда ситуацията по друг начин. Тя помни думите на баща си „...вратите ми ще бъдат отворени за всеки, който се нуждае от моята помощ”. Ето защо Кори приютява бившите поддръжниците на нацисткия режим в същата къща, в която все още се намира скришната стая – символ на тихата съпротива в борбата срещу злото.

В годините след войната Кори получава множество покани да изнася лекции, за да популяризира своята дейност. Един ден в голяма църква в Мюнхен тя говори за това как Бог иска от хората да си прощават. Когато приключва речта си много хора идват да ѝ благодарят за казаното. Църквата е почти празна, когато Кори забелязва, че към нея се приближава висок мъж с руса коса. Тя го разпознава веднага. Пред нея застава един от онези зли пазачи от затвора, които тя помни много добре. „Благодаря за лекцията” непринудено изрича русокосият мъж и също толкова непринудено продължава: „толкова е прекрасно да знаеш, че Бог прощава всичките ни грехове, нали?“. Кори се вглежда още веднъж в лицето на някогашния си мъчител. Вместо да види усмивката му обаче пред очите ѝ изплуват лицата на милата Бетси и на достолепния Каспър. „О, Боже“, Кори тихичко се обръща към Единствения, Който може реално да я разбере, „помогни ми да живея посланието си“. След като изговаря тези думи, нещо като силен ток минава през тялото ѝ. Кори протяга ръката си и стиска здраво ръката на мъжа: „Да, прекрасно е да знаем, че Бог прощава всичките ни грехове!“ благо изрича някогашната затворничка, като има предвид всяка дума, излизаща от устата ѝ.

Корнелия Арнолда Йохана „Кори” тен Бум умира на 15 април 1983 г., на своя 91-и рожден ден; историята ѝ обаче продължава да въздейства, защото ясно показва как един живот може да бъде изживян достойно.