Хубаво ли е да си различен

Хубаво ли е да си различен

Обществото няма добро или високо мнение както за различните. Принципът на нещо различно може да се схване единствено така: в едно свободно и спонтанно "вживяване" на цялата душа, на цялата мисловност и чувствителност да се опиташ да преживееш, да се овладееш от вътрешността на една друга личност и различност и то така, че да не позволиш нищо да не ти се изплъзне, все едно че си… загубил себе си и си станал… друг, но въпреки това да си самия себе си и то в един истински и най-висш смисъл. Само така ние разбираме каквото и да било, не само другия, но дори и себе си: когато пък себе си опитвам да разбера, то моето Аз (съзнанието) трябва да се потопи в "океана" на моята цялостна душевност, да се проникне от нея и да я "поеме" до такава степен, че да не позволи нищо да му се изплъзне, и същевременно да запазя себе си, сам да схвана своята пълнота и богатство, и така да бъда себе си по най-добрия начин. Всеки индивид е неоценимо богатство, това е принципът на екзистенциално-хуманистична психология и философия на човека, това е един прост принцип, който обаче толкова повече е истинен. Макар всеки човек да е с нещо различен от другите, за да бъде част от обществото, той трябва да спазва установените норми. Своята индивидуалност той може да прояви в лицхен, но не и в обществен план. Творчетсвото е един добър начин на изява на неговата индивидуалност. Но колкото по-различен е човек от обществото, в което живее, толкова по-трудно му е да възприеме неговите норми на поведение. А колкото повече им се подчинява, толкова повече губи индивидуалността си в личен план. Човек може да е различен само докато се бори за своята индивидуалност. Откажеш ли се от борбата започва приспособяването към обществото и неговите стереотипи. Макар всеки човек да има своя индивидуалност, той носи в себе си културата на обществото, в което живее, неговата ценностна система и модели на поведение. За да си различен, трябва да си различен винаги, както в частния, така и в обществения живот, да отстояваш принципите си и да не позволяваш обществото да ти налага своите възгледи.  Първо трябва да се откъснеш от всичко и да откриеш себе си, и второ - трябва да се бориш за да запазиш своята индивидуалност... напрактика да се обречеш на самота, изолация, неразбиране... на една вечна борба, която няма как да спечелиш. Всъщност трябва да се отречеш от света и да запазиш своите идеали.