И ОТНОВО ЗА МОРКОВЧЕТО, ПЕПЕРУДКАТА И ПРОТИВОГАЗА

                                                                           Драги читатели!

                                                                           Вие всичко разбирате,

                                                                           но за нашия труд не подозирате -

                                                                           как се потим, как се мъчиме здравата...

                                                                           И не за парите, и не за славата!

                                                                          Има ли мисъл, има ли чувство

                                                                          само така се създава изкуство...

                                                                        (Из една песничка на Тодор Колев)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=92094

Поводът да напиша пародията "Обяснение" (а по-късно разбрах, че даже и не е пародия), бе едно момче на 15 години, което беше публикувало стихотворение в този сайт. Стихотворението беше безобразно. В него нямаше кой-знае каква мисъл, нито чувство, но младият човек си мислеше, че прави изкуство. Стиховете му окончаваха на първата възможна рима, която се досеща всеки начинаещ поет -  "час-аз".

Аз, като стар критикар в тоя сайт, който не се срамува да си изкаже мнението, се заядох и го взех на подбив. Сътворих един стих в неговия "style", като му казах, че и баба може да прави по този начин стихове. В отговор получих контра-коментар от трето лице, в който бях упрекнат, че се отнасям зле с младите таланти. Но момчето разбра шегата. Каза ми, че обича повече да рисува, отколкото да пише стихове и проблемът приключи.

Проблемът приключи, но в главата ми се роди тази пародия и реших да я пусна. Оказа се, че това е най-сполучливото ми "произведение" откъм коментари, което безумно ме изумява (половината са си мои). Все си мисля, че имам и други, малко по-стойностни неща, но... това си е лично мое мнение и не ангажирам никого с него (скромен от малък).

Що се отнася до Самодива, оказа се, че не е само дива, ами и доста талантлива. Смях се наистина от сърце като прочетох литературния й анализ. Тя майсторски хвана още във въздуха хвърлената от мен ръкавица, обаче аз, като евентуален бъдещ класик на съвременната българска литература, като един нов крайъгълен камък, като един исполински връх, не мога да си позволя някой да анализира моите литературни произведения както той си знай. (Пуснал съм молба за класик при Изречената Мая). Ааама ха! Нареждайки се между другите класици в българската литература, не искам да изпадна в тяхното положение друг да ме анализира и не мога да не покажа на уважаемата аудитория как ще трябва да се прави литературен анализ на моите гениални стихове.

Моето литературно произведение е като коктейл, в който има доста различни вкусове. Мирисът на газ е поставен редом до вдъхновението (крилатия кон Пегас) и до връзката праз. Все едно да си направиш един коктейл от водка, кола и бучки лед. Сами по себе си те са различни неща, но когато се омешат, всяко дава своето, за да се получи напитката.

Що се отнася до лирическия ми герой, той е голяма терца (най-малко до поп). В него се борят две същности и той е еманация на тази вечна борба. Борбата на нежността и романтиката с грубата действителност. Борбата на светлината и мрака, на духовното и материалното. Той е един много романтичен човек и в него все още не е убито детското. Та колко хора днес са запазили това у себе си?! И през ум не ми е минавало, че видите ли, имал някакъв си стар москвич, от който миришело на автогаз. Представях си го как върви покрай някаква газостанция, носен на крилете на любовта. Защото само любовта вдъхновява по такъв начин, че да полетиш на крилете на вдъхновението - т. е. Пегас. А що да не е и творец в тоя сайт например? Ами ние всички го яхами тоя кон. Нъл тъй?

Що държи в ръцете си праз? Вие кво си мислите, бе? Че е зарад римата, нали?

Вятър!

Всеки маа праз! Я ми дайти една връзка праз, да видите батко ви Сорбус ква баница мой да ви напрай! Примерно такава:

БАНИЦА С ЛУК И ГЪБИ ПО МЪЖКИ

(която няма дръжки)

Задушавате отначало гъбките, а после прибавяте нарязания лук, олио и слагате подправки - нарязана суха чушка, червен пипер, сминдух, джодженче, копърено семе, чубрица, сол на вкус... Прибавяте и стръкче-две любов към хората, на които държите... Да продължавам ли?... Що няма дръжки? А някой да е виждал баница с дръжки?... Няма и да види!

Но, да ни са отклонявам!

Моят лирически герой, както казах, е романтична, чиста душа. Та ако не беше, щеше ли да забележи как пеперудката пие от росата? Ама това си е цяло вълшебство, бе ора! Всяка пипируда си има едно хоботче, което й е като спирала. Каца си пеперудът му неден, развива си спиралката и в нея полепва капчицата роса. А после си я поднася към устата. Яко!

Но днес ние живеем в гадни времена. Днес романтиката се тъпче като току-що навалял снежец под гумите на стар "Икарус". Днес нашата груба действителност е едно адско творение и не малко участие в него има и "Газпром" с техните цени на газта. Вървиш си ти по улицата, ни праз ял, ни праз мирисал, мечтаеш си за любимата, а "Газпром " те удря в носа и то така, че да си сложиш противогаз (да не си помислити, че й зарад римата, ей!). И тук е мястото да споменем и другата същност на моя литературен герой. Защото днес любовта се крие в джобовете на панталоните и най-вече между тях. И колкото и да е романтичен моят герой, той все пак е главен акционер във фирмата АЗ и СИЕ. И колкото и да му мие мамка му морковче (забележете, че не казвам "морковчето"), той е един улегнал човек, който може да върти собствен бизнес. Само що се разхожда без кола покрай газостанциите, не мога да си обясня! Питайте го да ви каже!

Двустишието

                                                    В този тъй вълшебен час

                                                    мисля си за тебе аз

е точно в контрапункт на

                                                     Имам фирма АЗ и СИЕ...

Кога ли ще се любим ние?

Първото двустишие разкрива неговата романтична същност. Оная романтика от времето на старите рицарски романи, в които смели и силни мъже са умирали прободени от копието, само заради една усмивка от любимата.

Второто двустишие има доста по-плътско звучение и аспирации към сношение. Демек... Абе любов, любов, ама друго сий да та гепна за гъза!

Онова там за морковчето е гнусна инсинуация и лична нападка към моя литературен герой. Аз не съм написал

Мама морковчеТО ми мие

а

мама морковче ми мие.

Става въпрос за друго! Знаете ги майките... И на 60 години да станеш, все ще се намери морковче, което да ти измият и да се погрижат за тебе. Оди им разправяй, че си станал дядо, че имаш унуци и немаш нужда. Нема да го разберат!

Хм! Морковче, морковче... ама крастайца (от сорта "Лонги").

Туй, че видите ли, любимата му нямала име... И кво от туй? Той нъл си я знай? К'ъв вий проблемът? Айде оди у лево!...

Настоящото есе посвещавам на армията средношколци, която седнала пред белия лист, с див ужас в погледа чете на дъската

                             ТЕМА ЗА КЛАСНА РАБОТА

"Трагичното, синергичното, атлетичното, поетичното, романтичното, идиотичното, посттравматичното, меланхоличното, драматичното и хумористичното в творчеството на..."

Като прибавим и напълно книжовния български език, с който е написано есето,

ЛИЧНО АЗ СЕ ЧУВСТВАМ ОТМЪСТЕН!!!

А ето и самото стихотворение

Обяснение
(пародия)

Яхнал своя кон Пегас,
стиснал във ръката праз,
надянал стар противогаз
(мирише ми на автогаз)...

в този тъй вълшебен час,
мисля си за тебе аз!

Пътят в нивите се вие,
тъмната гора го крие.
Пепеперудка от росата пие.
Мама морковче ми мие.

Имам фирма "Аз и сие"...
Кога ли ще се любим ние?...