26 oct 2008, 7:35

Има ли безкористно приятелство?

26.4K 1 1
1 мин за четене

Най-важното нещо в живота на един човек са хората около него, а именно - неговите близки и приятели. Щом имаш тяхната любов, нищо друго не ти трябва. Но има приятели и приятели. Не всички са такива за каквито се представят, изглеждат или ни се иска да бъдат!
Безкористното приятелство съществува, колкото и да не им се вярва на някои. То съществува и за жалост много по-рядко се среща. По-добре да имаш един верен човек до теб, който ще ти помага и подкрепя каквото и да става, отколкото милион други, на които ти се иска да вярваш, но все нещо те спира да ги наречеш приятели. Те са просто познати.
Всеки човек е различен и приема различно хората около себе си. Всеки човек сам преценява колко близко да ги допусне до душата и сърцето си. Със сигурност за повечето приятелството не е само познанство, в което само даваш или само получаваш. Истински приятел не е този, който ти замазва очите само и само да бъдеш щастлив, а този, който ти казва и показва действителността дори и да е болезнена и ще остане до теб за да не си сам в този труден момент от живота ти! Приятелството е точно за това - да си помагаме, да си вярваме, но за да си вярваме трябва да сме искрени. Добрите просто ги усещаме вътре в самите нас. Може да не им го казваме, но то се чувства. Те са нещо рядко и за това са ценни.
В живота си човек среща много хора, но малко от тях можеш да наречеш приятели. Все пак с времето прекарано с дадения човек все повече и повече се сближавате. Идва един момент, в който усещаш, че за този човек си готов на всичко. Колкото и на дълбоко да затъне, ти ще му подадеш ръка. Дори и да бутне теб и ти да затънеш, ще останете заедно. Тези хора не са просто на думи приятели. Те си имат пълно доверие и знаят, че каквото и да стане никога няма да те предадат. Това е безкористното приятелство.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Краси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Унищожително грозен и неподходящ шрифт на иначе доста плитко и повърхностно есе, лишено от всякакъв стил.

Selección del editor

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...