Има ли любов?

       Любов ли? Какво е това? Съществува ли? Не, не мисля. Това е една безкрайна розова лъжа. Просто е, с нея се оправдаваме за щастието и нещастието. Търсим причина във всичко. А има ли? Нужно ли е всяко нещо да има причина? Според повечето хора - да, но не е така. Някои неща се случват просто така, без причина, без умисъл. Случват се, защото така е трябвало. Трябваше да се случи и това с мен. Съцето ми бе разбито на хиляди частици. Частици, в които се отразява любовта ми така, както слънчевите лъчи се отразяват в очите ти. Очите, в които потъвам като в океан. Тъй дълбоки и нежни, изпълващи ме с щастие. Оглеждайки се в тях съм щастлива, забравям грижите, забравям завремето и мислите ми са единствено за теб. Заспивам и се будя с тази мисъл. Всеки един момент, в който съм с теб, се чувствам така, сякаш съм в рая. И бих дала всичко за още един миг. Бих дала живота само, за да усетя, че макар и минимално отвръщаш на чувствата ми. Но не е така. Обичаш ме само в мечтите ми, а когато се завърна в реалността, отново страдам. Нуждая се от теб така, както цветето се нуждае от вода. Но за жалост не може да бъде реалност. Подарих ти сърцето си или поне това, което беше останало от него с надеждата, че ще го запазиш цяло. Но уви, поставих го в краката ти и вместо да го вземеш, ти го стъпка. Беше разбито отново. Вече не мога да чувствам! Капят сълзите, но не усещам болка. Няма с какво да я усетя. Но не те обвинявам, ти нямаш вина. Не можеш да заповядаш на сърцето си да ме обича. Ти нямаш думата, то само решава. И отново се оправдавам за нещастието си с любовта, и отново греша.  Вината за тъгата ми е изцяло моя. Бях достатъчно глупава, за да ти дам живота си, да ти подаря сърцето си. Но не съжалявам! Ти ми направи най-прекрасния подарък, а именно - всички прекрасни моменти с теб. Спомням си всяка прекрасна прегръдка, всяка нежна целувка, всеки слънчев поглед изпълнен с нежност. Но това вече е минало! Никога вече няма да видя прекрасната ти мила усмивка, няма да усетя силните ти ръце. Единственото, което ми остана, са спомените. Прекрасните моменти, които пълнят очите ми със сълзи. Плача! Плача, но се усмихвам, защото не съжалявам. Искам да те видя щастлив, но когато си с мен, това е невъзможно. Затова няма да ти преча, иди си! Иди си, но знай, че сърцето ми е твое. Иди си и бъди щастлив. Аз винаги ще бъда до теб, ще ти бъда опора. Разчитай на мен във всеки един момент, независимо дали е добър или лош. Иди си и знай, че аз ще съм тук, точно до теб. Бъди щастлив и намери голямата си любов, пожелавам ти го от сърце. И ако някой ден решиш да събереш частиците от сърцето ми и да ги поправиш, аз ще бъда тук и ще те чакам, защото те обичам!!!