Има ли смисъл?
Има ли смисъл?
Защо всички искат да са част от масата, течението? Толкова ли е трудно просто да бъдеш себе си? Нима има значение какво мислят, говорят другите? Откога да си един от многото се превърна в предимство? Защо всички толкова много ги влече поп-фолкът? Защо приоритетите на хората около мен се простират до това в кой магазин ще ходят или колко пари ще дадат родителите им този път? Ще ми каже ли някой как се оцелява в среда, пълна с тринадесетгодишни момичета с токчета и грим? Как изобщо е възможно съучениците ми да хвърлят пиратки през прозореца в училище по време на час? В какъв абсурд прекарвам по-голямата част от времето си! Нормално ли е да излизам сама, само защото не искам да съм част от групата на така наречените ми приятели, които някои заблудени родители все още слагат под напълно погрешното определение - деца? Изобщо има ли смисъл да искаш да си умен, различен, да струваш нещо? Има ли смисъл всяка сутрин да се будиш с идеята, че днес ще промениш нещо? Има ли смисъл да учиш по цял ден, щом простотията се оценява много повече, така както кичът е на почит пред семплото елегантното, красивото? Има ли смисъл да се стремиш към невъзможното, да се усъвършенстваш всеки ден, когато се намираш сред хора, които дори не могат да четат? Понякога да бъдеш онова, което искаш да си, да оцелееш сред всичката тази сган е ужасно трудно, толкова, че се питаш - "Има ли смисъл във всичко това?"
© Надежда Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
В своя защита ще кажа че нямам представа как се прави есе, защото още не сме го учили в училище и може би трябваше да изчакам...
А колкото до огромния коментар по-долу ние (тийновете) все още търсим себе си изграждаме личността си и всъщност нищо не знаем за света. Понякога го възприемаме по първичнен начин повлияни от емоции които, просто трябва да надживеем. Не мисля, че има нещо нередно в това да изкажеш мнение - всички сме различни и имаме своя представа за света правилна или грешна тя тепърва ще се променя,усъвършенства! Пък и останах с впечатлението, че Сте на принципа на има две мнения, моето и грешното. Мерси за коментарите -
Пффф, ама че безумно изказване...Фрапантно безсмислено!(Имам предвид предния коментар). Да се твърди, че светът е безсмислен е върха на модерния напоследък "тийн-нихилизъм". Всъщност не нихилизъм, опазил ме Бог, днешните тийнове не са и сънували Базаров или Верховенски, по-точно "субкултурно свръх-отрицание" - на всичко "общоприето" (и това, дано греша, може и да е манифест ("Всичко е позволено. Всичко е безсмислено. Всичко е ретроградно и мухлясъло и има нужда да се разруши"
за културна революция много по-страшна от онази, за която знаем четейки Достоевски, Ницше или Тургенев.
Прави впечатление друго - защо авторката, която заявява в личните си данни, че е на 14, се дистанцира по този повърхностен начин? - "за да УСПЕЕТЕ..." "...в което са се превърнали днешните ДЕЦА..." Откъде накъде? Вярно че преди малко самият аз се дистанцирах говорейки за тийновете, но го направих съвсем умищлено и за да стане ясно по-добре какво имам предвид. Аман от самодоволни интелектуално дисфунктни критици....Светът бил безсмислен, ама друг път!
Сега конкретно. Есето разбира се, не е нищо особено. Дори не е есе, чел съм десетки като него, чрезмерно по-добри при това. Направи ми впечатление патоса обаче. И макар да съм човек, който никак не се впечатлява от такава мелодраматичност, в случая се заинтригувах (а и признавам си "играта" в мен се разбуни, прочитайки нескопосания първи коментар, та затова реших да му играя една хубава "контра"
Идеята за смисъла е нещо много съществено. Общо взето в културния профил на модерна Европа, финално осмислен едва в 20 век, безсмислието заема средищно, да не кажа главно място. Излишно е да цитирам имената на Сартр, Камю, Кафка, Джойс, за да стане ясно за какво говоря. НО аз категорично съм винаги против "рекламирането" и "промотирането" на безсмислие, защото то не води до нищо добро. Води до "Адът-това са другите" и "Няма Бог! Всичко е позволено", до пълно раграждане и онищостяване на личността, оковано в една буквално "отвлечена" умозрителност, в самота, в сълзи, във всички екзистенциални бездни, в които потъва безвъзвратно човешката личност достигайки "граничните ситуации" на битието си.
На това обаче противостои една безспорно ценна интелектуална находка на антропологията (в най-широкия смисъл на думата) на 20 век, и това е т.нар "логотерапия", формулирана от известния психотерапевт В.Франкл, която именно се корени в търсенето на "волята за смисъл" (в противовес на "волята за власт" или "волята за удоволствие" и цялостно о-смисляне на света. Няма какво да се лъжем - човекът е бил в концлагер през втората световна, където губи родителите си и жена си. Той обаче успява да устои, именно - "да намери смисъла" и продължава живота си, а след войната е признат за един от най-големите европейски психолози, чиято теория за смисъла на живота, откриваем навсякъде без изключение, аз лично поставям много по-високо от секс-обсесията на Фройд. И още нещо - четейки Достоевски, разгръщайки "Петокнижието", където уж човек се сблъсква с невъобризим душевен ужас и личностно израждане, които именно дали основание на един критик още тогава да нарече Достоевски "жесток талант", минавайки през идеята на Разколников, че на един Наполеон е позволено да погуби живота на един милион невинни в името на благото на човечеството, през Мишкин и неговата юродива доброта, през всичките световни Бесове, стигайки дори до ужаса на Иван Карамазов, че не приема света и страданието в него, в последна сметка, на самия финал достига именно до смисъла, просветлението,обединението, обновлението и вечното възкресение на човека, не на човеко-бога на Кирилов, а на бого-човека на Достоевски. Защото "красотата ще спаси света" по думите на самия Достоевски. А красотата, свободата, съвършенството - ето това е именно Смисълът, който трябва да търсим, който трябва като личности винаги да защитаваме и отстояваме и за който априори сме призвани да се борим.
Dixi -
Всъщност, светът е безсмислен, но в такива каузи като тази винаги има смисъл. Но трябва да има и други хора като теб, за да успеете да промените света, защото наистина това, в което са се превърнали днешните деца е потресаващо.
А просто трябва да бъдеш себе си. И когато някой те хареса такъв какъвто си, значи вече не си единствен.
За всичко е виновна чалгата...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
много добре написано,съгласна съм абсолютно с всичко,напълно си изяснила правдостта на ситуацията, положението и проблема на обществото.
ами...да се надяваме на промяна,въпреки,че надеждите ми намаляват и намаляват...