Животът е жесток… Животът те мачка… Животът е кратък… Животът ти може да свърши, когато най-малко очакваш... Заслужава ли си да се мъчим? Заслужава ли си да се борим за нещо, въпреки че знаем, че един ден ще умрем и няма да има смисъл от всички мъки и усилия за постигането на съкровената ни мечта? Какъв въобще е смисълът на живота??? „Животът” не е нищо повече от един вечно повтарящ се цикъл. Всеки човек се ражда, страда и умира! ВСЕКИ! Защо сме се родили на тази земя? Някои ще кажат, че всеки човек е изпратен тук с някаква мисия! Каква мисия е това да страдаш, да си раздиран от съмнения, да не можеш да се довериш на никого, да се страхуваш да обикнеш някого по простата причина, че може да те изостави, когато най-малко очакваш, да бъдеш все отстрани на събитията, да бъдеш подритван като ненужна мърша, както е казал българският поет Атанас Далчев??? Какво се случва, когато преследваш мечта, но по пътя към осъществяването ѝ срещнеш трудности и дори се отказваш от нея? Разочароваш се от живота!!! Започваш да изпадаш в депресия, губиш смисъл за съществуване! И когато видиш как някой реализира своята мечта, ти си разкъсван от злоба и завист, че другият е постигнал нещо, а ти не си! И какво оттук-нататък!?!? Обръщаш гръб на живота! Заблуждаваш се, че ти е добре в черупката на твоето сиво ежедневие! Но в същото време се молиш някой да те забележи в ъгъла, да види твоята мъка, да прояви състрадание, да изслуша проблемите ти... НИКОЙ! НИКОЙ не се сеща за теб! Всички те търсят само когато си им нужен! Изяжда те отвътре! Кое? МЪКАТА!!!!! Болно ти е, че не съществуваш за околния свят. Боли те, когато някой те използва, но въпреки това го позволяваш, защото само така се чувстваш значим! Не искаш да отказваш услуга на двуличният ти „приятел”, защото отново ще останеш сам и ще гледаш с тъга в очите щастливите и безгрижни минувачи през прозореца! Ще се разплачеш! Ще започнеш да измисляш начини за самоубийство! Ще искаш да умреш възможно най-скоро, за да се отървеш от този свят! НО... Ще се сетиш за твоето семейство: майка, баща, брат, сестра, баба, дядо... Ще си спомниш, че имаш 2-3 верни приятели, които не биха те оставили да извършиш тази глупост... Ще прозреш, че дори за теб, депресираната личност, изтъкана от отчаяние, има някаква светлина в тунела, забулен от мрак и болка... Тогава ще изтриеш сълзите си, ще се усмихнеш и ще си кажеш, че може би и за теб има някакъв смисъл в този проклет живот... СЕМЕЙСТВОТО, ПРИЯТЕЛИТЕ... Ще се погледнеш в огледалото и ще си кажеш: „Може би трябва да се боря с живота, може би не трябва да се отказвам толкова лесно, може би чрез борбата ще открия истинското значение на думата „живот”. Не са ми нужни лицемери, които 5 пари не дават за мен. Нямам нужда от хора, които са с мен само заради изгодата!”... Не си мисли, че с тези думи искам да променя живота ти или пък да те накарам да го обживяваш... НЕ... С тези думи описвам най-точно душевното си състояние, когато ставам жертва на желанието ми да не бъда отстрани, да не бъда отритната, да не бъда сама! Въпреки всичко, осъзнавам, че имам богатства, които някои човешки същества може да не притежават... Имам семейство, което ме обича и не се интересува как съм облечена, дали съм нагримирана, дали съм дебела или слаба... Имам приятели, от които не бих могла да се откажа, защото безброй пъти са ми доказвали, колко знача за тях! Семейството и приятелите ми са моя лъч светлина в този живот! Аз не бих могла да живея без близките си! Без тях съм едно нищо, една порутена развалина, един безцелно блуждаещ силует на тази земя! Обичам ги от цялото си сърце и душа! Бих влязла в огъня за тях, защото знам, че те биха направили същото за мен! Бих ги последвала навсякъде, дори в ада! Докато съм жива ще съм благодарна на Бог, че ме е дарил с такова безценно богатство! Нямам купища пари, даже 1 куп от пачки нямам! Не съм от елитната прослойка на обществото, но докато тези хора са около мен, аз ще се чувствам най-богатия човек на света! Така че, ДА! За мен животът има смисъл! Има смисъл, когато не го живееш сам, когато си заобиколен от хората, които обичаш и те обичат, когато усмивката ти грее на лицето по простата причина, че и ти си имаш някой, който те прави щастлив и осмисля живота ти!