ИМА ТАКИВА ХОРА
“Който се движи напред в науката, но изостава
в нравствеността, повече върви назад.”
Аристотел
Има такива хора, за които няма нищо свято, защото за тях грях не съществува. «Морал» за тях е дума без съдържание. За тях Его-то е техният бог, а «Целта оправдава средствата» - техен морал. Морала на Пешо-шопа.
Според тeзи хора другите съществуват само по две причини – или за да им пречат, или за да бъдат употребени. Тяхната цел е винаги задоволяване на собствените амбиции в името на собственото им добруване, благоденствие и удоволствие. Останалите, които не мислят като тях са жертви, плячка, бели мишлета, морски свинчета, нищожества, ларви, тор и т.н. и т.н. . Те не подбират средствата, за да постигнат целта си. Те могат да тъпчат и лъжат другите, да крадат от тях, да ги убиват. Те могат да откраднат малко дете от майка, могат да предадат народ и родина, могат да се изхрачат в лицето ти и да те застрелят в гръб. Това са хората, които могат да подпалят войни и нищо и никой не може да ги спре. Просто защото искат да го направят. Те се опияняват от своята власт и могъщество, когато ги имат и за тях мечтите, целите и идеалите на другите са глупави, смешни, жалки, дори да са идеалите на Левски, Ботев или Ленън. Освен собственото им удоволствие, собственото им благополучие и собствените им амбиции, нищо друго няма стойност. Дори човешкия живот. Те нямат милост ако някой волно или неволно застане на пътя им, защото за тях няма значение с какви средства ще постигнат целта си. И твоята най-голяма вина е, че не им даваш и другата си риза, и не подаваш и другата си буза, и отново, и пак..., макар, че ти имаш само две бузи и една риза. А ако се опиташ да не се съгласиш и примириш с това, те веднага ти обясняват колко си глупав, защото си непримирим. Ти «трябва да се примиряваш!»
Не, никой не трябва да се примирява! Примирението е онова, което доведе Родината ни до тук. Сега някой ни присъединява към Европа и ние сме щастливи. Но тази Европа, към която се стремим е такава, защото в ония години, когато в България безбожието създаваше хората без морал, в стара Европа църквата учеше хората, че Бог е Любов. Любов към ближния, към човека до теб. Христос казва, когато ти ударят едната буза да си подадеш другата, но спира до тук. Това значи, че от оня, който удря се очаква да разбере, че трябва да спре. Ако той не спре, значи трябва да бъде спрян. Защото иначе ще му стане навик да удря, а последствията са жестоки, когато удрящите станат много.
Непримиримостта към тези хора е пътя, който трябва да се следва. Непримиримостта към такива хора в твоя собствен, мъничък свят. Защото Големият свят се състои от световете на всички хора. И от тях зависи какъв ще бъде той, Големият свят.
© Даша Todos los derechos reservados