Тази сутрин в едно ламаринено заведение в Испания, пия кафе и размишлявам върху това колко прилича тази далечна страна на нашата.
Негативизмът е загнезден в българското съзнание до такава степен, че се е превърнал в национална черта. Странно е, че тази съмнителна черта служи за щит и оправдание за лични неуспехи. Вместо понасяне на лична отговорност, част от индивидите в нашето общество търсят причината в заобикалящата ги среда – неработещата държава, „мангалите“, балкана, времето и най-вече другите българи! По необяснима причина, дори добрите резултати постигнати от други биват пречупвани през извратената призма на негативизма твърдяща, че чуждите постижения са в следствие на сложни роднински връзки и т.нар. „далавери“. Доминира разбирането, че България е земния ад и всичките обстоятелства възпрепятстващи нашия успех са концентрирани в нашата мила родина, а всяка педя извън националните ни граници е обилно напоена с еликсира на благоденствието.
Манталитета на едно общество се определя ...