11 abr 2009, 11:58

Истината... моля!

5.5K 0 7
1 мин за четене

 

„Не казваме истината на този, който не я заслужава". Преди време прочетох някъде това изречение и реших, че е вярно. Сега започвам да се замислям. И кой заслужава истината? Всички твърдим, че искаме да я чуем, но дали сме готови? Лесно ли е да я приемем? Казваме, че за да говорим истината, трябва смелост, кураж. Но същото е необходимо и за този, който слуша. Готови ли сме да понесем този „товар"? Разбира се, когато това, което ни кажат, съвпадне с нашето мнение и не наруши спокойствието ни, сме щастливи и го приемаме безусловно. Но ако не е така, не се ли опитваме да „настроим" истината към нашите чувства и мнение? Задаваме уточняващи въпроси, търсим оправдаващи обстоятелства. И ако не чуем нещо, поне малко смекчаващо чутото, настроението ни рухва, целият ни ден се скапва, а понякога това трае доста по-дълго. Случва се дори да упрекваме този, който е уважил искането ни да чуем истината. И така всеки път, когато нещата не са, каквито искаме. Дали тогава не е по-добре да не настояваме толкова за прословутата истина? Поне докато не бъдем готови да я чуем и да живеем с нея.

Понякога дори си мисля, че сме по-склонни да чуем (или да кажем) част от истината  като спестим болката, унижението и всички неприятни чувства, ако има такива и ако е възможно, разбира се. И колкото и да искаме истината, цялата (горчива)  истина, човек е устроен като че ли да приеме една украсена , смекчена  и приятна полуистина. А това значи ли, че не заслужаваме истината? И ако тя е равнозначна на болка, не заслужаваме ли нещо, поднесено по приятен начин от човек, който счита, че не заслужаваме да страдаме?

А истината не е ли доста относителна. Представете си например, че сте си купили нова рокля и я показвате на две приятелки: едната казва, че ви стои чудесно и наистина го мисли, а другата, че не ви харесва. Някоя от тях лъже ли? Според мен това е въпрос на вкус. Разбира се това е един елементарен пример, но колко подобни има?

Така че истината... моля! Но чия? И коя: ако имаме избор, какво бихме избрали да чуем: горчивата или подсладената истина?  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес стана въпрос за истината в разговор с познати. Имаше мнение, че истината е една. Може би! Но колко лица има!? Светлана, благодаря, че ме четеш и поздрави!
  • Дали тогава не е по-добре да не настояваме толкова за прословутата истина? Поне докато не бъдем готови да я чуем и да живеем с нея.
    Предпочитм истината, но познавам хора, които не я приемат или по-точно я приемат болезнено. Обичам приятелките си, те няма да ме излъжат. " Гримът ти е ужасен! или Тази рокля те прави дебела!" И точка, знам че е така, а не "О, много ти е хубаво!" и да стана за посмешище, защо, кому е нужно да ме лъже? И още. Имам позната, която видяла, как съседът й си довел любовница в апартамента, докато жена му и детето са на село. И каза на жена му веднага щом се прибра. Разделиха се, после се събраха и сега си живеят заедно и не й говорят на моята позната. Защо трябваше да казва тази истина?! Аз бих казала на въпросния Казанова, че ако още веднъж го видя, ще кажа на жена му. Животът си е негов, той да решава какво да прави с него. Тя ако ме пита ще преценя дали е готова да чуе истината и ако не е ще замълча. Никой не ме е питал и аз ще казвам истината, кой ми дава право да се бъркам в живота на хората. Може и да не съм права. Истината в очите. Виждаш сакат човек и трябва ли да му кажеш: Ама ти нямаш крак?! Истина е, но...Трябва да има чувство за мярка и да преценяваш какво и как да кажеш и на кого. Как ще го приеме? Сложна работа, наистина хич не е лесно, защото можеш да нараниш. Мария чета те, замисляш ме и...виждаш какви ги върша.
  • много благодаря за мненията поздрави!
  • Именно истината не се знае доколко е истина. Хареса ми есето много е картинно и увлекателно. Моето мнение за истината е, че тя не бива да е толкова болезнена, но пак зависи от гледната точка.
    Браво!
  • Истината има много лица, като хората. Понякога искаме да не виждаме някое от тях. Интересно есе, което здава въпроси, но не дава готови отговори. Поздрав!

Selección del editor

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...