„Не казваме истината на този, който не я заслужава". Преди време прочетох някъде това изречение и реших, че е вярно. Сега започвам да се замислям. И кой заслужава истината? Всички твърдим, че искаме да я чуем, но дали сме готови? Лесно ли е да я приемем? Казваме, че за да говорим истината, трябва смелост, кураж. Но същото е необходимо и за този, който слуша. Готови ли сме да понесем този „товар"? Разбира се, когато това, което ни кажат, съвпадне с нашето мнение и не наруши спокойствието ни, сме щастливи и го приемаме безусловно. Но ако не е така, не се ли опитваме да „настроим" истината към нашите чувства и мнение? Задаваме уточняващи въпроси, търсим оправдаващи обстоятелства. И ако не чуем нещо, поне малко смекчаващо чутото, настроението ни рухва, целият ни ден се скапва, а понякога това трае доста по-дълго. Случва се дори да упрекваме този, който е уважил искането ни да чуем истината. И така всеки път, когато нещата не са, каквито искаме. Дали тогава не е по-добре да не настояваме толкова за прословутата истина? Поне докато не бъдем готови да я чуем и да живеем с нея.
Понякога дори си мисля, че сме по-склонни да чуем (или да кажем) част от истината като спестим болката, унижението и всички неприятни чувства, ако има такива и ако е възможно, разбира се. И колкото и да искаме истината, цялата (горчива) истина, човек е устроен като че ли да приеме една украсена , смекчена и приятна полуистина. А това значи ли, че не заслужаваме истината? И ако тя е равнозначна на болка, не заслужаваме ли нещо, поднесено по приятен начин от човек, който счита, че не заслужаваме да страдаме?
А истината не е ли доста относителна. Представете си например, че сте си купили нова рокля и я показвате на две приятелки: едната казва, че ви стои чудесно и наистина го мисли, а другата, че не ви харесва. Някоя от тях лъже ли? Според мен това е въпрос на вкус. Разбира се това е един елементарен пример, но колко подобни има?
Така че истината... моля! Но чия? И коя: ако имаме избор, какво бихме избрали да чуем: горчивата или подсладената истина?
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados