Истината... моля!
„Не казваме истината на този, който не я заслужава". Преди време прочетох някъде това изречение и реших, че е вярно. Сега започвам да се замислям. И кой заслужава истината? Всички твърдим, че искаме да я чуем, но дали сме готови? Лесно ли е да я приемем? Казваме, че за да говорим истината, трябва смелост, кураж. Но същото е необходимо и за този, който слуша. Готови ли сме да понесем този „товар"? Разбира се, когато това, което ни кажат, съвпадне с нашето мнение и не наруши спокойствието ни, сме щастливи и го приемаме безусловно. Но ако не е така, не се ли опитваме да „настроим" истината към нашите чувства и мнение? Задаваме уточняващи въпроси, търсим оправдаващи обстоятелства. И ако не чуем нещо, поне малко смекчаващо чутото, настроението ни рухва, целият ни ден се скапва, а понякога това трае доста по-дълго. Случва се дори да упрекваме този, който е уважил искането ни да чуем истината. И така всеки път, когато нещата не са, каквито искаме. Дали тогава не е по-добре да не настояваме толкова за прословутата истина? Поне докато не бъдем готови да я чуем и да живеем с нея.
Понякога дори си мисля, че сме по-склонни да чуем (или да кажем) част от истината като спестим болката, унижението и всички неприятни чувства, ако има такива и ако е възможно, разбира се. И колкото и да искаме истината, цялата (горчива) истина, човек е устроен като че ли да приеме една украсена , смекчена и приятна полуистина. А това значи ли, че не заслужаваме истината? И ако тя е равнозначна на болка, не заслужаваме ли нещо, поднесено по приятен начин от човек, който счита, че не заслужаваме да страдаме?
А истината не е ли доста относителна. Представете си например, че сте си купили нова рокля и я показвате на две приятелки: едната казва, че ви стои чудесно и наистина го мисли, а другата, че не ви харесва. Някоя от тях лъже ли? Според мен това е въпрос на вкус. Разбира се това е един елементарен пример, но колко подобни има?
Така че истината... моля! Но чия? И коя: ако имаме избор, какво бихме избрали да чуем: горчивата или подсладената истина?
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Днес стана въпрос за истината в разговор с познати. Имаше мнение, че истината е една. Може би! Но колко лица има!? Светлана, благодаря, че ме четеш и поздрави!
-
Дали тогава не е по-добре да не настояваме толкова за прословутата истина? Поне докато не бъдем готови да я чуем и да живеем с нея.
Предпочитм истината, но познавам хора, които не я приемат или по-точно я приемат болезнено. Обичам приятелките си, те няма да ме излъжат. " Гримът ти е ужасен! или Тази рокля те прави дебела!" И точка, знам че е така, а не "О, много ти е хубаво!" и да стана за посмешище, защо, кому е нужно да ме лъже? И още. Имам позната, която видяла, как съседът й си довел любовница в апартамента, докато жена му и детето са на село. И каза на жена му веднага щом се прибра. Разделиха се, после се събраха и сега си живеят заедно и не й говорят на моята позната. Защо трябваше да казва тази истина?! Аз бих казала на въпросния Казанова, че ако още веднъж го видя, ще кажа на жена му. Животът си е негов, той да решава какво да прави с него. Тя ако ме пита ще преценя дали е готова да чуе истината и ако не е ще замълча. Никой не ме е питал и аз ще казвам истината, кой ми дава право да се бъркам в живота на хората. Може и да не съм права. Истината в очите. Виждаш сакат човек и трябва ли да му кажеш: Ама ти нямаш крак?! Истина е, но...Трябва да има чувство за мярка и да преценяваш какво и как да кажеш и на кого. Как ще го приеме? Сложна работа, наистина хич не е лесно, защото можеш да нараниш. Мария чета те, замисляш ме и...виждаш какви ги върша. -
много благодаря за мненията поздрави!
-
Именно истината не се знае доколко е истина. Хареса ми есето много е картинно и увлекателно. Моето мнение за истината е, че тя не бива да е толкова болезнена, но пак зависи от гледната точка.
Браво! -
Истината има много лица, като хората. Понякога искаме да не виждаме някое от тях. Интересно есе, което здава въпроси, но не дава готови отговори. Поздрав!
-
по-добре горчивата истина отколкото красивата лъжа....
-
В живота си съм чула толкова лъжи, че ушите ме болят..и видях, че всеки има своя истина...Дали горчива или сладка..КАКТО ВИ ХАРЕСВА !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
