В мрак сега е моята душа.
Пълна бе тя с топлина.
Дойде сега мигът да крещя, да крещя, без да мога да Спра.
Едно имах и го дадох, едно имах и го изгубих.
В нищо да не вярвам вече, това е моят кръст.
Страхът отне ми радостта, отне ми и съня.
Имах лъч светлина, там нейде вътре в мен.
Илюзия оказа се той, тъй лесно ми бе отнет. Сега вече късно е за моята душа.
Не ще повярва нивга тя. Това е моята съдба.
Напълно откровен бях аз във всичко, но имаше пред мен стена.
Висока, здрава стена и не бе сама. И ти беше там и се криеше зад нея. Така и не посмя да се покажеш.
Не бе лъжа каквото чувствах, но всичко друго е било лъжа, самозаблуда. Останах аз сам и наранен от тоз живот криворазбран. ...