истини
Животът е по-кратък и от едно вдишване. Той е като книга, но с бели листи.
А ния сме писателите, които ги изписваме и единствените, които ги четем.
Всеки притежава правото да е на тази земя, но никой няма свободата да решава,
кой трябва да живее и умре. Правото на избор е право на всеки човек. Ние сами трябва да определим мястото си в живота, за да не ни го определят другите. Трябва да умеем да обичаме, а не да мразим. Да сме искрени в чувствата си и честни едни спрямо други. Да даваме на нуждаещите се толкова, колкото можем, без да търсим отплата. Да помагаме на ближния си, да почитаме и уважаваме не само себе си, но и околните.
И ако дори само веднъж направим една от тези добрини, то тя със сигурност ще ни направи малко по-човечни и по-истински, отколкото сме били.
Но защо ли нещата от живота не са така прости? Защо днес трябва да сме повече егоисти, отколкото хора? Неможе ли всички да сме равни? Защо трябва да сме цинични едни към други? Кога хората спряха да диктуват правилата, а парите почнаха да ръководят тях?
Факт е, че ние не можем да предначертаем живота си така, както искаме. Той сам по себе си е част от нещо много по-висше и твърде непонятно за нас. Съдбата е тази, която чертае нашия житейски път. И това, че често пъти поставяме себе си над другите, не винаги е грешно. А дори напротив. Днес ако си егоист, ако си материалист, значи си човек, способен да постига своите цели. Това носи не само печалба, а и уважение в очите на другите.
Отдавна в живота всичко си има своя цена - любовта е по-скоро платена, отколкото спонтанна и случайна; здравето е игра на комар, в който ти си губещия, без право на глас, то отдавна вече не е просто състояние на духа и тялото. Човекът до такава степен е станал зависим от парите, че те са неговия наркотик, без който не могат да оцелеят. А самите пари са станали градивен елемент на целия ни живот.
Ние сме като стадо животни, водени от силата на парите, които са енергийната храна за много поколения. Но пък онези, които са лишени от нея, сигурно ще трябва да умрат.
И ето колко смешен може да се окаже животът, ироничен и същевременно болезнено жесток. Ето защо всеки би могъл да допринесе за промяната към по-добро. Нека поне веднъж да не бъдем алчни, а малко по-смирени в своя път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ЕЛЕНА Петрова Todos los derechos reservados
