Животът е по-кратък и от едно вдишване. Той е като книга, но с бели листи.
А ния сме писателите, които ги изписваме и единствените, които ги четем.
Всеки притежава правото да е на тази земя, но никой няма свободата да решава,
кой трябва да живее и умре. Правото на избор е право на всеки човек. Ние сами трябва да определим мястото си в живота, за да не ни го определят другите. Трябва да умеем да обичаме, а не да мразим. Да сме искрени в чувствата си и честни едни спрямо други. Да даваме на нуждаещите се толкова, колкото можем, без да търсим отплата. Да помагаме на ближния си, да почитаме и уважаваме не само себе си, но и околните.
И ако дори само веднъж направим една от тези добрини, то тя със сигурност ще ни направи малко по-човечни и по-истински, отколкото сме били.
Но защо ли нещата от живота не са така прости? Защо днес трябва да сме повече егоисти, отколкото хора? Неможе ли всички да сме равни? Защо трябва да сме цинични едни към други? Кога хората спряха да диктуват правилата, а п ...