Из "Пътешествията на Странника"
...Имало в сегашно време Странник.
В някое от многото „сега" попаднал на Сънуващ човек със странен невиждащ поглед.
- Какво искаш? - запита недоволно Сънуващия - Не виждаш ли, че съм зает и не мога да спра?
- Какво правиш? - попита Странника.
- Ами „сега" съм „велик" - каза бързо Сънуващия
- А, какъв беше преди? - полюбопитства Странника.
- Нищожество! - вживя се Сънуващия - Жалко и безпомощно, нещастно и посредствено копие на човек, незаслужаващо да съществува!
- Как е възможно това? - озадачи се Странника.
- Ужасно е! - разпалено отвърна Сънуващия - Няма нищо по-ужасно от това мое „минало"!
- И как успя да станеш „велик"? - запита отново Странника
- ТРУДНО! - потрепери Сънуващия - Много трудно! Цял живот работя за това и изкарвам пари. С тях си купувам удоволствие... и си осигурявам „мечти". С „мечтите" измислям светове, в които съм велик. А с парите си купувам удоволствие, чрез което забравям за малко кошмарите, от които бягам. ...